— Имате ли представа къде ще се проведе? — попита Джейк, който горещо се надяваше процесът да не се гледа отново в окръг Ван Бюрън.
— Разсъждавах по въпроса — каза Нуз, отхапа от сандвича и изтри устата си с хартиена салфетка. — Трябва да продължим турнето. В Честър не се получи добре. Няма да гледаме делото тук. Окръг Тайлър е територия на Дайър, така че отпада. Остават Полк и Милбърн. Ще избера един от тях и ще организираме нещата там. Възражения?
— Разбира се, ние ще възразим срещу всяко искане за преместване на процеса — отговори Дайър.
И двете страни не изгаряха от желание за реванш. Дайър се опасяваше от нова загуба, а Джейк се тревожеше да не фалира.
— Естествено — съгласи се Нуз. — Но не губете много време за възражението. — Той продължи да се храни и да говори: — Не че има голямо значение. Дори да изберем дванайсет души от улицата във всеки от петте окръга, пак ще получим същия резултат. Господа, мисля само за това, откакто прекратих процеса, и се съмнявам, че има съдебни заседатели, които ще осъдят или оправдаят това момче. Иска ми се да чуя вие какво мислите.
Джейк кимна и се поколеба, а Дайър каза:
— Ами със сигурност трябва да опитаме пак, нали? Трудностите ще бъдат сходни, но съм убеден, че ще стигнем до присъда.
Обичайният отговор за всеки прокурор.
— Джейк?
— Съгласен съм с вас, господин съдия. Гласовете може да са разделени малко по-различно, може би не поравно, но за единодушна присъда и дума не може да става. Единственият факт, който ще се промени, е, че Кийра ще роди следващия месец, така че ще има и дете. Разбира се, ние ще направим ДНК тест, за да докажем, че детето е на Коуфър.
— Няма ли никаква вероятност да се окаже друго? — предпазливо попита съдията.
— Вярвам на момичето.
— Значи ще изгубите възможността за засада?
— Може би. Но може да имаме друга.
— Господа, ще започнем ново съдебно дело на десети декември и повече никакви засади. Ако съдебните заседатели не постигнат съгласие, ще решаваме какво да направим. Няма ли шанс за по-лека присъда срещу признаване на вина?
Дайър поклати глава и каза:
— Не сега, господин съдия. Не мога да се съглася да признае друго, освен предумишлено убийство, не и при убит полицай.
— Джейк?
— И аз. Не мога да помоля шестнайсетгодишно момче да се съгласи на споразумение, което ще го изпрати в затвора за трийсет години.
— Така и предположих. Господа, не виждам изход от тази бъркотия. Фактите са каквито са, не можем да ги променим. Нямаме друг избор, освен да продължаваме да опитваме.
Джейк избута сандвича си и взе някакви документи.
— Което налага да обсъдим въпроса с гаранцията. До този момент клиентът ми е излежал пет месеца за нищо. Всички знаем, че той по презумпция е невинен. Щатът се опита веднъж да докаже вината му и не успя. Не е справедливо да го държим в ареста. Той е толкова невинен, колкото сме и ние, освен това е непълнолетен и заслужава шанса да излезе на свобода.
Дайър поклати глава и отхапа от сандвича си.
Учудващо, Нуз каза:
— И аз мислех за същото. Смущаващо е.
— Повече от смущаващо. Още през март беше изостанал с две години в училище. Както научихме, образованието му е доста непоследователно. А сега е в ареста и е напълно лишен от достъп до класна стая.
— Мислех, че съпругата ти работи с него.
— По няколко часа седмично, господин съдия. В най-добрия случай само временно. Не е достатъчно. Момчето проявява известен интерес да учи, но трябва да бъде в истинско училище с учители и други деца, и с много индивидуално обучение след часовете.
Джейк връчи документи и на двамата.
— Това е обжалване на задържането под стража, което възнамерявам да заведа в понеделник. И с цялото си уважение към вас ви моля да не поемате делото, господин съдия. Ако не успеем в областния съд, ще отида във Федералния и ще получим известно облекчаване на мярката. Момчето е задържано неправомерно и аз ще успея да убедя федералния съдия. Молбата се позовава на нарушение на Осмата поправка, която забранява жестоките и необичайни наказания, на основание на факта, че момчето е непълнолетно, а е задържано в институция за възрастни, в изолация и без достъп до образователни ресурси. Намерихме две сходни дела от други юрисдикции, които са представени в досието ни. Ако получим облекчение на мярката и издействаме освобождаването му, и двамата ще може да обвините някой друг, без да се притеснявате от политическите последици.
Репликата му подразни Нуз и той прониза Джейк с гневен поглед.
— Съображенията ми не са политически, Джейк.