— Вие сте първият политик, който няма политически съображения.
— Чувствам се обиден. За политик ли ме мислиш, Джейк?
— Всъщност не, но вашето име ще бъде на бюлетината догодина. Вашето и това на Лоуел.
— Не допускам политиката да влияе на съображенията ми, Джейк — възрази Дайър.
— Тогава защо да не го освободим? — изстреля Джейк.
Всички си поеха дълбоко дъх, докато Нуз и Дайър преглеждаха молбата. Безспорно бяха изненадани и не съвсем сигурни какво точно четат. След малко Джейк каза на Нуз:
— Извинете, ако съм ви засегнал, господин съдия. Нямах такова намерение.
— Приемам извинението. Трябва да бъдем откровени и да признаем, че освобождаването от ареста на обвиняем в углавно престъпление ще разстрои много хора. Имаш ли план?
— Да. Гаранцията се използва, за да се осигури присъствието на заподозрения пред съда, където да отговаря по обвиненията. Обещавам ви, че ако и когато се наложи Дрю, майка му или сестра му да се явят в който и да е съд, те ще бъдат там. Давам ви думата си. Смятам да го закарам в Оксфорд, където живеят Джоузи и Кийра, и да го запишем в училище след няколко седмици. Кийра също ще продължи да учи, след като роди. Там никой не ги познава, но допускам, че адресът им вече е известен. И Кийра, и Дрю имат нужда от допълнително обучение и психологически консултации, които ще се опитам да уредя.
— Майката работи ли? — попита Нуз.
— На две места и си търси трета работа. Намерих им малък апартамент и им помагам за наема. Ще продължа да го правя, докато не фалирам.
— Трябва да се плати гаранция, Джейк. Как ще си я позволят?
Джейк му подаде един документ и каза:
— Това е нотариалният акт на къщата ми. Ще я приложа като гаранция. Не се страхувам да го направя, защото знам, че Дрю ще се яви пред съда.
— Стига, Джейк — поклати глава Дайър.
— Не можеш да го направиш — каза Нуз.
— Това е нотариалният акт, господин съдия. Да, къщата е обременена с огромна ипотека, но не се тревожа, че ще я загубя.
— Ами ако отново офейкат — попита Дайър. — Няма да бягат за пръв път.
— Тогава ще намеря малкия негодник и сам ще го пъхна в ареста.
Репликата му предизвика нужното въздействие и тримата се посмяха.
— Каква е стойността на къщата? — попита Нуз.
— Имам една приятелска оценка, направена набързо, за триста хиляди долара. И ипотека в същия размер.
— Няма да използваме къщата ти, Джейк. Ами ако определя гаранция от петдесет хиляди долара?
— Не, сър. Това ще означава, че ние или аз трябва да намеря отнякъде пет хиляди долара в брой за фирмата, която ще плати гаранцията. Това е рекет, всички го знаем. В момента не мога да отделя пет хиляди долара. Вземете нотариалния акт, господин съдия. Момчето ще се яви в съда, когато бъде призовано.
Нуз подхвърли копието от нотариалния акт на масата.
— Лоуел?
— Щатът ще възрази срещу освобождаването на този обвиняем под гаранция. Става дума за углавно престъпление.
— Е, много ти благодаря — каза Джейк.
Нуз обхвана с длан брадичката си и започна да се чеше.
— Добре. Нотариалният акт ще свърши работа.
Джейк извади още документи и ги подаде.
— Вече съм приготвил заповед да я подпишете. След малко ще говоря с чиновничката. След това ще говоря с Ози, ако приеме обаждане от мен, и ще уредя освобождаването. Ще взема момчето още утре сутрин и ще го откарам в Оксфорд. Вижте, бяхме приятели, когато започна всичко това, и ще останем приятели след края. Нуждая се от помощта ви, за да не се разгласява случващото се. Джоузи дължи пари, вече е призована за няколко дела. Кийра ще роди извънбрачно дете, но никой в Оксфорд не знае за това. Искам тя да започне училище като всяко друго четиринайсетгодишно момиче, а не като млада майка. Освен това има хора, които много ще се зарадват на възможността да спипат Дрю на улицата. Много е важно да запазим всичко в тайна.
— Ясно — каза Дайър.
Нуз само махна с ръка, за да покаже, че не се е налагало да бъде предупреждаван.
Лушън настояваше да изпият по нещо в петък следобед на неговата веранда, и то много настойчиво. На Джейк не му се висеше в кантората, затова, след като най-сетне се свърза с Ози по телефона и уточниха подробностите около освобождаването, той отиде у Лушън и паркира зад старото порше. Разбира се, приятелят му седеше на люлеещия стол с питие в ръка. Джейк се запита колко ли чаши е обърнал вече. Той седна на друг люлеещ стол и двамата се оплакаха от влагата и горещината. По-рано отнякъде изникваше Сали и го питаше какво ще пие, а после му го поднасяше с такъв жест, все едно му правеше услуга.