— Поканих те на питие — каза Лушън. — Барът е на същото място, а в хладилника има бира.
Джейк стана и се върна с бутилка бира. Известно време просто отпиваха и слушаха щурците. Накрая Джейк каза:
— Май искаш да ме попиташ нещо.
— Да. Вчера се отби Рубън.
— Съдия Атли?
— Колко човека на име Рубън познаваш?
— Защо все се правиш на голям умник?
— По навик.
— Всъщност има още един Рубън. Уинзлоу. Посещава нашата църква, така че ти едва ли го познаваш.
— Сега кой се прави на умник?
— Защитна мярка.
— С Рубън се знаем отдавна. Имали сме разногласия, но още си говорим.
Трудно можеше да се намери адвокат, съдия или служител на изборно място, който да не е имал разногласия с Лушън Уилбанкс.
— И какво искаше той?
— Тревожи се за теб. Познаваш Рубън. Мисли се за добрия пастир по всички правни въпроси в града и тихомълком следи какво става. В съда не се случва почти нищо без негово знание. Наясно е с процеса срещу Гамбъл, а за разлика от мен не беше в съдебната зала.
— Типично в стила на Рубън.
— Не се изненада, че заседателите не са успели да вземат решение, нито пък аз. Ако ще десет пъти да съдят това момче, пак няма да стигнат нито до осъдителна, нито до оправдателна присъда. Защитата ти беше шедьовър, Джейк. Гледах те с огромна гордост.
— Благодаря.
Джейк беше трогнат, защото Лушън рядко правеше комплименти. По-често критикуваше.
— Необикновен случай, наистина. Невъзможно да го оправдаеш, невъзможно и да го осъдиш. Сигурен съм, че отново ще се опитат.
— На десети декември или в Смитфийлд, или в Темпъл.
Лушън обмисли новината и отпи.
— А междувременно Дрю е в ареста. Невинен.
— Не. Утре сутринта излиза.
— Как го постигна?
— Не аз, а Порша. Тя подготви молба за обжалване на задържането, състави убедително досие и аз го показах на Нуз днес сутринта. Заплаших го с него, заявих, че ще подам молбата тук, а после във Федералния съд.
Лушън дълго се смя и потраква с кубчетата лед. Когато се успокои, каза:
— Да се върнем на Рубън. Някои неща го тревожат. „Смолуд“. Той не харесва железопътната компания и смята, че те от десетилетия развиват дейността си опасно. Каза ми, че преди трийсет години негов приятел едва не се блъснал във влак на същия прелез. Извадил късмет и избегнал катастрофата на косъм. Компанията няколко пъти влизала в съдебната зала на Рубън през годините, водили дела за конфискация на терени и други подобни. Той смята, че служителите са арогантни и глупави и всъщност изобщо не ги е грижа за компанията.
— Имам документи в този дух — подметна нехайно Джейк, но всъщност беше наострил уши.
— Освен това го тревожи загадъчният свидетел. Как се казваше?
— Нийл Никъл.
— Рубън, какъвто си е, прочел съдебното досие буква по буква и се притеснява от факта, че този тип е бил на местопроизшествието три часа, че е гъмжало от ченгета, а той не е обелил и дума. После се прибрал и просто се надявал всичко да се размине. И не щеш ли, появява се в петък преди процеса и иска да свидетелства. Рубън го намира за крайно нечестно.
— Определено беше изненада. Но защо е прочел съдебното досие? Не му ли стигат собствените му дела?
— Казва, че просто обича да чете досиета за удоволствие. Освен това се тревожи за дъщерята, единствената оцеляла от семейството, безпокои се за нейното бъдеще. Ти си уредил настойничеството на момичето в съда на Рубън и той го е одобрил, затова не е безразличен. Иска да се погрижат за детето.
— Отглежда го сестрата на Сара Смолуд. Домът ѝ е приличен. Не е страхотен, но става.
Лушън допи чашата си и бавно се изправи. Джейк го наблюдаваше как се отдалечава, сякаш е напълно трезвен, и знаеше, че историята изобщо не е приключила. Ако се развиеше благоприятно, цялото му бъдеще можеше съществено да се подобри. Изведнъж го обзе нетърпение, пресуши бирата си и се зачуди дали да не отиде да си вземе още една.
Лушън се върна с ново уиски и се залюля на стола си.
— С две думи, на Рубън не му допада развоят на делото.
— На мен също. Затънал съм в дългове заради него.
— Подходящата стратегия би била да го прекратиш в областния съд и после да го заведеш при съдия Атли.
— Старият номер с прекратяванията — каза Джейк. — Учихме го, докато следвахме.
Прекратяването на дело даваше право на ищеца да заведе ново, после да прекрати и него по каквато причина пожелае преди издаването на присъдата и да го заведе другаде в удобен момент. Да започне да съди, а ако доказателствата не са в негова полза, отново да прекрати делото и да си тръгне. Да започне отначало, да стигне до процес, да изберат неблагоприятно съдебно жури и той пак да го прекрати, за да продължи борбата по друг начин. Имаше известен случай от крайбрежието на Залива, при който адвокатът на ищеца изпаднал в паника, когато съдебните заседатели започнали обсъждането, и мислел, че ще загуби. Прекратил делото и всички се прибрали по домовете си. На следващия ден станало ясно, че заседателите всъщност са решили да присъдят на клиента му щедро обезщетение. Завел дело повторно, процесът започнал година по-късно и той изгубил. Клиентът му го осъдил за професионална небрежност и спечелил. Адвокатите на ответниците ненавиждат това правило. Адвокатите на ищците съзнават, че е несправедливо, но се борят за запазването му. Повечето щати са се ориентирали към по-модерни процедури.