— Архаичен метод — каза Джейк.
— Така е, но въпреки това го има. Използвай го в своя полза.
Лушън явно не бързаше и се наслаждаваше на мига. Джейк попита:
— И какво ще се случи в съда?
— Хубави неща. Рубън ще върне делото в своята юрисдикция заради настойничеството и заради отговорността си за детето. Ще насрочи дата за процеса и готово.
— Съдебен процес без заседатели.
— Именно. Защитата може да поиска жури, но Рубън ще откаже.
— Имам нужда от уиски — каза Джейк.
— Барът е на същото място. Само че внимавай да не те спипа жена ти.
— Жена ми сигурно също ще обърне едно, като чуе това.
Джейк излезе и се върна с „Джак Даниълс“ с лед.
— Не знам дали помниш, Лушън, но с Хари Рекс обсъждахме този проблем, преди да заведем делото. Мисля, че и ти присъства на няколко от тези разговори. Решихме да избягваме съда на почитаемия Рубън Атли, защото той се скъпи с парите. За него присъда от сто хиляди долара е направо неприлична, нарушение на правилата в едно благонравно общество. Той е скръндза. Адвокатите все го молят да отпусне по някой долар за настойниците.
— Беше щедър с теб, когато оспорвахте завещанието на Хъбард.
— Вярно е, това също сме го обсъждали. Тогава ставаше дума за толкова много пари, че му беше лесно да прояви щедрост. Заведохме делото „Смолуд“ в областния съд, защото преценихме, че имаме по-големи шансове, ако решава жури.
— Така е, Джейк, освен това ти искаше голяма победа в съдебната зала, рекордна присъда, която да ти изгради име на боец в съдебната зала.
— Да, и още я искам.
— Няма да получиш такава присъда по „Смолуд“, не и в областния съд.
— Значи съдия Атли иска да ръководи процеса, така ли?
— Няма да има процес, Джейк. Той ще принуди железопътната компания да приеме споразумение, много го бива за това. Постигна го за Хъбард.
— Да, но след като аз спечелих.
— Освен това споразумението беше справедливо, всеки получи по нещо и бяха избегнати обжалванията. Нали така?
— Да.
— И сега е същото. Заведи делото в неговия съд и той ще поеме нещата. Ще защити детето, а и адвокатите.
Джейк отпи дълга глътка, затвори очи и леко се залюля. Усети как напрежението се смъква от раменете му. Алкохолът оказваше своето въздействие и дишането му се успокои. За пръв път от месеци видя светлина в тунела.
Трудно му беше да асимилира факта, че съдия Атли е седял в същия люлеещ стол двайсет и четири часа по-рано и е обяснявал на Лушън какво да предаде на младия Джейк.
Но пък това беше напълно в стила на Рубън.
54
Когато Джейк пристигна в ареста рано в събота сутринта, Ози го чакаше. Шерифът се държеше относително сърдечно, но не понечи да се ръкува. Господин Зак отиде да доведе арестанта и Дрю се появи на пропуска с платнена торба, в която бяха натъпкани всичките му притежания. Джейк подписа няколко формуляра, а Дрю — описа на вещите си. Последваха Ози към задната врата, пред която беше паркирал Джейк. Навън Дрю спря за секунда и се огледа — за пръв път от пет месеца вкусваше свободата. Когато Джейк отвори шофьорската врата, Ози предложи:
— Да обядваме заедно другата седмица?
— С удоволствие, Ози. По всяко време.
Потеглиха, без никой да ги види, и пет минути по-късно спряха на алеята пред къщата на Джейк. Карла ги посрещна на двора и притисна Дрю в дълга и здрава прегръдка. Влязоха в кухнята, където се готвеше пиршество. Джейк поведе момчето надолу по стълбите към своята баня и му подаде хавлия.
— Стой под горещия душ колкото искаш, после ще закусим.
Дрю излезе половин час по-късно с мокра коса и облечен с хубава тениска с лика на Спрингстийн, къси дънкови панталони и чисто нови найкове, които му бяха точно по мярка. Джейк му подаде три еднодоларови банкноти и обясни: