Време за милост [bg]

— Той не може да те задължи да поемеш делото, нали? — попита тя.

— Наистина не знам. Цяла сутрин мисля за това и не мога да си спомня случай, в който съдът да е поискал да назначи някого за служебен защитник и той да не е приел. Областните съдии имат огромна власт и ако откажа, Нуз сигурно ще ми стъжни живота. Честно казано, това е причината адвокатите да се съгласяват. Ако си адвокат в малък град, не бива да настройваш съдията срещу себе си.

— Освен това се тревожиш за „Смолуд“.

— Разбира се. Предоставили сме почти всички веществени доказателства и документацията и досаждам на Нуз да определи дата за процеса. Защитата протака както винаги, но според мен позицията им е уязвима. Хари Рекс е на мнение, че са склонни да обсъдят споразумение, но чак когато е насрочена конкретна дата за процеса. Не бива да ядосваме съдията.

— Да не искаш да кажеш, че той ще пренесе недоволството си от едно дело на друго?

— Омар Нуз е чудесен и опитен съдия, който почти винаги отсъжда правилно, но понякога е доста докачлив. Човек е и допуска грешки, пък и е свикнал да получава каквото иска — поне в своята съдебна зала.

— Значи може да допусне едно дело да повлияе на друго?

— Да. Случвало се е.

— Но той те харесва, Джейк.

— Старецът се смята за мой наставник и очаква от мен велики дела, което е основателна причина да не го ядосвам.

— Мога ли да си кажа мнението?

— Винаги.

— Добре. Това дело не е като на Хейли. Тук няма расово напрежение. Доколкото знам, всички са бели, нали?

— Засега.

— Значи онези превъртели типове от Клана този път няма да се надигнат. Е, сигурно ще засегнеш някои хора, на които им се иска още сега да обесят момчето, затова ще мразят адвоката, който се нагърби с делото, но това е нормално, нали? Ти си най-добрият според мен, а в момента едно шестнайсетгодишно момче е загазило здравата и се нуждае от помощ.

— В града има и други адвокати.

— Ти кого от тях би наел, ако те заплашва смъртна присъда? — Джейк се колеба твърде дълго, търсейки отговор. — Видя ли?

— Том Мотли се справя добре в съдебната зала.

— Но не си цапа ръцете с процеси. Колко пъти съм те чувала да държиш тази реч?

— Бо Ландис е добър.

— Кой? Сигурно е страхотен, но името не ми звучи познато.

— Млад е.

— И ти би му поверил живота си?

— Не казах това. Виж какво, Карла, не съм единственият адвокат в града и съм сигурен, че Нуз е способен да извие ръцете на всеки. Понякога за такива неприятни дела назначават адвокат от друг окръг. Помниш ли онова ужасно изнасилване в Бокс Хил преди три-четири години?

— Разбира се.

— Е, примолихме се на Нуз и той ни предпази, взе адвокат от Тюпълоу. Никой тук не го познаваше и човекът се справи добре. Просто фактите не бяха в негова полза.

— Накрая се споразумяха срещу признаване на вина, нали?

— Да. Трийсет години зад решетките.

— Малко са. Има ли шансове за споразумение по това дело?

— Кой знае? Обвиняемият е непълнолетен, сигурно Нуз ще е по-снизходителен. Само че натискът за мъст ще бъде огромен. За смъртно наказание. Семейството на жертвата ще нададе вой. Ози ще настоява за голям процес, защото е убит един от хората му. Догодина предстоят избори за всички — подходящ момент да демонстрират строгост към престъпниците.

— Не ми се струва редно едно шестнайсетгодишно момче да получи смъртна присъда.

— Опитай се да убедиш семейство Коуфър. Не ги познавам, но се обзалагам, че си представят газовата камера. Ако някой посегне на Хана, няма да се интересуваш на колко години е, нали?

— Сигурно няма.

Двамата си поеха дълбоко дъх и дадоха малко време на тази отрезвяваща мисъл.

— Нали вече имаше мнение? — попита той.

— Не съм сигурна. Трудно решение, но ако Нуз те притисне, не виждам как ще откажеш.

Телефонът звънна и двамата се вторачиха в апарата. Джейк отиде да провери кой е. Видя номера, усмихна се на Карла и съобщи:

— Той е.

Джейк вдигна, поздрави, издърпа кабела до средата на кухнята и седна до жена си на масата.