— За блекджека. Задръж рестото.
Дрю погледна парите и каза:
— Стига, Джейк, нищо не ми дължиш.
— Вземи парите. Спечели си ги честно и почтено, а аз винаги плащам дълговете си на комар.
Дрю неохотно прибра банкнотите и седна на масата, където го чакаше Хана.
— Как беше в ареста? — моментално попита тя.
— Не, не, няма да говорим за това — намеси се Джейк. — Избери друга тема.
— Беше ужасно — отговори Дрю.
През лятото Дрю и Карла бяха прекарали заедно доста часове, бяха учили история, точни и естествени науки, бяха чели криминални романи и се бяха сближили. Тя постави пред него чиния с палачинки и бекон и му разроши косата.
— Майка ти ще те подстриже веднага щом се прибереш.
Той се усмихна и каза:
— Нямам търпение. Ще живеем в истински апартамент, нали?
— Да — потвърди Джейк. — Не е много голям, но върши работа. Там ще ти хареса.
— Нямам търпение — повтори Дрю и натъпка парче бекон в устата си.
— Каква беше храната в ареста? — попита Хана, която не откъсваше поглед от него.
— Хана, яж си закуската и никакви разговори за ареста.
Дрю видя сметката на купчината палачинки и поиска още. Отначало почти не говореше, но после се разбъбри. Тембърът му стана по-висок и понякога гласът му звучеше дрезгаво. Беше се източил с около пет сантиметра от април до сега и макар да си беше останал кльощав, вече приличаше повече на нормален тийнейджър. Пубертетът му най-сетне беше започнал.
След като се нахрани, Дрю благодари на Карла, отново я прегърна и каза, че иска да види майка си. Докато пътуваха за Оксфорд, той се умълча и само се любуваше на гледките с ведра усмивка. По средата на пътя се унесе и заспа.
Джейк го гледаше и се питаше какво ли бъдеще го очаква. Знаеше колко несигурна ще бъде свободата на Дрю. Джейк не споделяше убедеността на Нуз и Лушън, че е малко вероятно да се стигне до присъда. Следващият процес щеше да бъде различен, винаги беше така. Различна съдебна зала, различни съдебни заседатели, различна тактика на обвинението.
Независимо дали щеше да победи, да изгуби, или журито отново да не успее да вземе решение, Джейк знаеше, че Дрю Гамбъл ще бъде част от живота му години напред.
В понеделник Джейк прекрати делото „Смолуд“ в областния съд и изпрати копие от документите на адвоката на отсрещната страна. Уолтър Съливан се обади в кантората му три пъти следобед, но на Джейк не му се говореше. Не му дължеше обяснение.
Във вторник той заведе дело за причиняване на смърт по непредпазливост в съда на Рубън Атли и му изпрати копие.
В сряда, както се очакваше, „Форд Каунти Таймс“ пусна дълга уводна статия със заглавие „Заподозреният за убийството на Коуфър освободен от ареста“. Дюма Лий беше безмилостен. Репортажът му беше тенденциозен и създаваше впечатление, че обвиняемият получава снизходително отношение. Най-отблъскващ беше фактът, че се позоваваше на коментари от страна на бившия областен прокурор Руфъс Бъкли, който наред с много други евтини обиди твърдеше, че е шокиран от решението на съдия Нуз да позволи освобождаването на човек, обвинен в углавно престъпление.
„Нечувано е за този щат“, твърдеше Бъкли, като че ли беше запознат с историята на всички осемдесет и два окръга. Дюма нито веднъж не споменаваше факта, че обвиняемият трябва да бъде смятан за невинен до доказване на противното, нито си беше направил труда да потърси Джейк за коментар. Джейк допускаше, че след като толкова много пъти му беше отговарял: „Без коментар“, на Дюма му беше омръзнало да пита.
Верен на себе си, Бъкли явно разполагаше с много време да говори. Нямаше репортер, когото не харесва.
В четвъртък съдия Нуз свика заседание по делото „Джейк Бриганс срещу окръг Форд“. Главната съдебна зала беше почти празна. Петимата настоятели седяха заедно на първия ред, скръстили ръце пред гърдите с видимо раздразнение, и измерваха Джейк с гневни и враждебни погледи. Бяха опитни политици, които управляваха окръга от години и без почти никаква промяна на постовете си. Всеки беше от конкретен район, нещо като малко феодално владение, където господарят разпределяше договори за ремонт на пътища, покупки на оборудване и работни места. Не бяха свикнали никой да им разпорежда, дори съдия.
Дюма Лий беше дошъл да души и да наблюдава шоуто. Джейк не го поглеждаше, но умираше от желание да го наругае.
— Господин Бриганс, вие сте ищецът — започна съдията. — Имате ли свидетели?
Джейк се изправи и каза:
— Не, господин съдия, но искам да заявя за протокола, че бях назначен от този съд да представлявам господин Дрю Гамбъл по време на процеса срещу него за предумишлено убийство. Той беше и все още е напълно неплатежоспособен. Искам да заведа като доказателство своя доклад за дължимия хонорар и съдебните разноски около неговата защита.