Джейк се приближи до стенографката и подаде документите.
— Заведено е — оповести съдията.
Джейк седна, а Тод Танхил се изправи и каза:
— Господин съдия, аз представлявам окръга, ответник по това дело, и потвърждавам, че получих хонорарната сметка на господин Бриганс и я предадох на Съвета на настоятелите. В съответствие с разпоредбите на Наказателния кодекс на Мисисипи максималната сума, която се заплаща в окръга в такива случаи, е хиляда долара. Окръгът е готов да напише чек за нея.
— Много добре — каза Нуз. — Призовавам господин Патрик Ист за свидетел.
Ист беше председател на настоятелството и явно се изненада, че е призован. Излезе отпред, положи клетва и застана на свидетелското място. Усмихна се на Омар, когото познаваше от двайсет години.
Съдия Нуз зададе въвеждащите въпроси, за да уточни името, адреса и поста на свидетеля, после взе някакви документи.
— И така, господин Ист, като гледам бюджета на окръга за настоящата финансова година, виждам излишък в размер на двеста хиляди долара. Ще ми го обясните ли?
— Да, господин съдия. Просто добро управление.
Ист се усмихна на колегите си. Беше общителен и забавен и избирателите го харесваха.
— Добре. Има и едно перо, наречено „Резервен фонд“. В него има осемдесет хиляди долара. Разяснете, моля.
— Разбира се, господин съдия. Това са, така да се каже, пари за черни дни. Използваме ги за непредвидени разходи.
— Например?
— Ами миналия месец се наложи да подменим осветлението в бейзболния комплекс в Карауей. Не беше предвидено в бюджета и ние гласувахме да похарчим единайсет хиляди долара. Парите са за такива цели.
— Има ли ограничения относно нещата, за които се харчат парите?
— Всъщност не. Стига молбата да е уместна и да е одобрена от нашия адвокат.
— Благодаря. И така, когато Съветът получи хонорарната сметка на господин Бриганс, как гласувахте вие петимата?
— Всички бяхме „против“. Просто спазваме закона, господин съдия.
— Благодаря ви. — Нуз погледна към двамата адвокати и попита: — Имате ли въпроси?
Без да стават, и двамата поклатиха глави.
— Господин Ист, свободен сте.
Той се върна при колегите си на първия ред.
— Нещо друго? — попита Нуз.
Тод и Джейк нямаха нищо друго.
— Много добре. Съдът отсъжда в полза на ищеца, Джейк Бриганс, и разпорежда на ответника, окръг Форд, да издаде чек за сумата от двайсет и една хиляди долара. Съдът се разпуска.
В петък Тод Танхил се обади на Джейк с новината, че Съветът му е разпоредил да обжалва решението. Извини му се и каза, че няма друг избор, освен да изпълни желанието на клиента си.
Обжалването пред Върховния съд на щата щеше да отнеме осемнайсет месеца.
Петък беше последният работен ден на Порша. В понеделник започваха занятията ѝ и тя беше готова да замине. Лушън, Хари Рекс, Бев, Джейк и Карла се събраха в заседателната зала и отвориха бутилка шампанско. Вдигнаха наздравица за нея, подметнаха няколко закачки и всеки произнесе кратка реч. Джейк беше последен и неочаквано усети как гърлото му се стяга.
Подаръкът ѝ беше красива табелка от кестен и месинг, на която пишеше: „Порша Каръл Ланг, адвокат“. Щяха да я поставят на вратата на кабинета, където тя работеше от две години. Порша пое гордо табелката, изтри очите си, погледна към групата и каза:
— Много се вълнувам, но това ми се е случвало много пъти тук. Благодаря ви за вашето приятелство, бяхте много мили с мен. Искам също да ви благодаря за нещо много по-важно. За това, че ме приехте. Приехте една чернокожа жена като равна. Дадохте ми невероятна възможност. Благодарение на вашите насърчения и на вашата благосклонност аз имам бъдеще и понякога просто не мога да повярвам. Нямате представа какво означава това за мен. Благодаря ви. Обичам ви, дори теб, Лушън.
В очите на всички имаше сълзи.
55
В третата неделя на септември, когато лятната горещина най-сетне започна да отслабва и във въздуха се усети есенен полъх, семейство Бриганс се готвеше да тръгне за службата в „Добрият пастир“, но както обикновено закъсняваха. Карла и Хана бяха в колата, а Джейк се готвеше да включи алармата на къщата, когато звънна телефонът. Беше Джоузи, която съобщи развълнувано, че Кийра е започнала да ражда. Много бързаше и обеща да се обади отново при първа възможност. Джейк спокойно набра кода на алармата, заключи вратата и се качи в колата.