Два месеца по-рано Сара беше родила третото им дете, Грейс. По времето на катастрофата Грейс била при сестрата на Тейлър, която живееше в Клантън.
Както обикновено, след такава сензационна катастрофа местните адвокати обезумяха, защото всеки се мъчеше да докопа делото. Джейк не познаваше семейството и веднага отпадна от надпреварата. Хари Рекс обаче се беше занимавал с развода на сестрата на Сара и тя беше останала доволна от резултата. Докато лешоядите кръжаха, той се задейства бързо и подписа договор с няколко членове на семейството. После хукна към съда, уреди настойничество за Грейс, която беше единствената наследница и ищца, и заведе дело за десет милиона долара срещу железопътната компания — „Сентръл енд Садърн“.
Хари Рекс познаваше възможностите си и съзнаваше, че може би няма да съумее да въздейства на съдебните заседатели. Имаше по-хубав план. Предложи на Джейк половината от хонорара, ако се наеме да бъде водещ адвокат по делото, да свърши тежката работа и да настоява енергично за съдебен процес. Хари Рекс беше видял как колегата му омагьоса журито по делото срещу Хейли. Беше седял запленен като всички други в залата, докато Джейк пледираше за живота на клиента си, и съзнаваше, че по-младият му приятел има подход към съдебните заседатели. Ако Джейк успееше да привлече подходящите случаи, някой ден щеше да печели много пари.
Скрепиха сделката с ръкостискане. Джейк щеше да възприеме агресивен подход и да притисне съдия Нуз да ускори процедурата. Хари Рекс щеше да работи зад кулисите, да събира усърдно улики, да наема вещи лица, да заплашва адвокатите на застрахователната компания и най-важното — да подбере състава на журито. Двамата работеха добре в екип най-вече защото си предоставяха взаимно свобода на действие.
От железопътната компания се опитаха да преместят делото във Федералния съд, където съчувствието не беше фактор, но Джейк парира този ход с поредица от искания, които Нуз удовлетвори. Засега съдията не толерираше адвокатите на защитата и обичайната им тактика на протакане.
Стратегията им беше проста: доказват, че прелезът е опасен, с неуместна сигнализация и лоша поддръжка, известен като място, където катастрофите се разминават на косъм, а също, че във въпросната нощ светлинната сигнализация е била развалена. Стратегията на защитата беше също толкова проста: Тейлър Смолуд се е блъснал в четиринайсетия закрит товарен вагон, без дори да натисне спирачка. Как така няма да видиш, все едно денем или нощем, товарен вагон, висок пет метра и дълъг дванайсет, облепен с яркожълти предупредителни стикери, при това светлоотразителни?
Позицията на ищцата беше силна, защото понесените от нея загуби бяха огромни. Защитата също беше в силна позиция поради очевидните факти.
Почти година адвокатите от застрахователната компания на железниците отказваха да обсъждат споразумение. Сега обаче, след като съдията насрочи дата за делото, Хари Рекс беше убеден, че ще им отправят предложение за някаква сума. Единият от защитниците му беше състудент и двамата бяха излезли на питие.
Джейк предпочиташе кантората си празна, но напоследък това се случваше рядко. Сегашната му секретарка Порша Ланг, двайсет и шест годишно момиче, служило в армията, щеше да го напусне след шест месеца, за да следва право в „Оул Мис“. Майка ѝ беше наследила малко състояние преди две години, но завещанието беше оспорено, затова Джейк се пребори с цял взвод адвокати, за да го защити. Делото вдъхнови Порша и тя реши да се запише в Юридическия факултет. Мечтаеше да стане първата чернокожа адвокатка в окръг Форд и беше на път да го постигне. Тя не просто вдигаше телефона и общуваше с клиентите и случайните посетители, а се учеше как се правят проучвания и се изразяваше много ясно в писмена форма. Увещаваха я да работи на половин ден, докато следва, но и двамата партньори съзнаваха, че това ще е почти невъзможно.
Животът им се усложняваше поради факта че Лушън Уилбанкс, собственик на сградата и бивш собственик на правната кантора, напоследък имаше навик да идва на работа поне три дни в седмицата и в повечето случаи само се пречкаше. Отстранен от адвокатската колегия още преди години, Лушън не можеше нито да поема дела, нито да представлява клиенти, затова през повечето време само си вреше носа в случаите на Джейк и го засипваше с нежелани съвети. Често твърдеше, че се подготвя за изпита за адвокатска правоспособност — огромно предизвикателство за възрастен човек с увредени от дългогодишното пиянство умствени способности. Лушън ги убеждаваше, че идва в кантората, за да се откъсне от барчето си у дома, но много скоро започна да пие и на бюрото си. Беше завзел малката заседателна зала на долния етаж, далече от Джейк, но близо до Порша, и обикновено следобед похъркваше след обедното си питие, вдигнал крака върху бюрото.