— Значи не е мъртва?
— Не, Дрю, майка ти е жива. Какво искаш да ѝ предам?
— Мислех, че е умряла. Кийра също мислеше така. И двамата решихме, че Стю най-накрая я е убил. Затова го застрелях. Ти как се казваш?
— Джейк. Аз съм адвокатът ти.
— Последният адвокат ме излъга.
— Съжалявам. Аз обаче не лъжа, кълна се. Попитай ме нещо сега, каквото и да е, и ти обещавам да ти отговоря честно. Пробвай.
— Колко ще остана в ареста?
Джейк се поколеба и каза:
— Не знам и не те лъжа. Казвам истината, защото в момента никой не знае колко ще останеш в ареста. Разумният отговор е „дълго време“. Ще те обвинят в убийството на Стюарт Коуфър, а това е най-сериозното престъпление.
Момчето го погледна със зачервени и влажни очи и каза:
— Но аз мислех, че той е убил майка ми.
— Разбирам, но истината е, че не го е направил.
— Въпреки това се радвам, че го застрелях.
— Иска ми се да не беше.
— Не ми пука, ако ще завинаги да остана в затвора, защото той никога повече няма да посегне на мама. Не може да нарани нито Кийра, нито мен. Стю си получи заслуженото, господин Джейк.
— Просто Джейк, ясно? Джейк и Дрю. Адвокат и клиент.
Момчето изтри лицето си с длан. Стисна очи и потръпна, сякаш зъзнеше. Джейк придърпа още едно тънко одеяло от горното легло и загърна раменете му. Дрю вече хълцаше и се тресеше, а сълзите капеха по бузите му. Дълго плака — дребно и нещастно момченце, уплашено до мозъка на костите си. По-скоро невръстно дете, отколкото тийнейджър, помисли си Джейк.
Когато престана да трепери, Дрю отново се затвори в своя свят и отказваше да говори, отказваше да регистрира присъствието на Джейк. Уви се с одеялата, легна и зарея празен поглед към горното легло.
Джейк отново спомена майка му, но това не свърши работа. Спомена храна и безалкохолни напитки, но не получи отговор. Минаха десет, минаха двайсет минути. Когато стана ясно, че Дрю няма да реагира, Джейк каза:
— Добре, аз си тръгвам. Утре сутринта ще посетя майка ти и ще ѝ съобщя, че ти си добре. Не говори с никого в мое отсъствие. Нито с надзирателите, нито с полицаите, нито със следователите, с никого, разбра ли? За теб не би трябвало да е проблем. Просто дума не казвай, докато не се върна.
Остави го в почти същата поза, в която го беше заварил: Дрю лежеше неподвижно, като в транс, гледаше с широко отворени очи, но не виждаше нищо.
Джейк затвори вратата. Разписа се на регистратурата, постара се да избегне познатите лица, напусна ареста и пое пеша по дългия път към дома си.
От любопитство той заобиколи покрай площада и видя, че в един офис свети точно както бе очаквал. Хари Рекс често се затваряше късно вечер, особено в неделя, за да навакса с безумната си практика. През повечето дни мръсната му чакалня беше пълна с враждуващи съпрузи и други нещастни клиенти и на него по-често му се налагаше да бъде арбитър на спорове, отколкото да ги разрешава. Освен това четвъртият му брак не вървеше и той предпочиташе спокойствието в кантората си пред напрежението у дома.
Джейк потропа на прозореца и влезе през задната врата.
Хари Рекс го посрещна в кухнята и извади от хладилника две кутийки бира. Седнаха в разхвърляната стая до кабинета му.
— Защо си навън толкова късно? — попита Хари Рекс.
— Наминах през ареста — отговори Джейк и приятелят му кимна. Явно изобщо не беше изненадан.
— Нуз ти изви ръцете, нали?
— Аха. Каза, че ангажиментът бил само за трийсет дни, колкото да прекарам хлапето през предварителните изслушвания.
— Глупости. Няма да се отървеш от това дело, Джейк, защото никой друг няма да се нагърби с него. Опитах се да те предупредя.
— Опита се наистина, но не е лесно да откажеш на съдия Нуз. Кога за последен път си стоял срещу него и си отказал услуга, за която те е молил?
— Аз гледам да страня от Нуз, областният съд не е моята територия. Предпочитам този на Рубън Атли, където няма съдебни заседатели и магистратите се страхуват от мен.
— Съдия Атли не се страхува от никого.
Хари Рекс отпи от бирата си и изгледа невярващо Джейк. Отпусна се назад в стар въртящ се стол. Беше отслабнал с двайсет и два килограма предишната година, но вече си ги беше върнал и заради обемистото си тяло не беше лесно да вдигне крака върху масата. Все пак успя да качи отгоре старите си маратонки, за които Джейк можеше да се закълне, че са поне на десет години. Със студена бира в ръка Хари Рекс отбеляза незлобливо: