— Много глупав ход от твоя страна.
— Отбих се за бира, не за оскърбления.
Хари Рекс продължи, все едно не го е чул:
— Телефонът ми звъни цял ден, докато пълзи слухът, обадиха ми се хора, които мислех за мъртви или поне се надявах повечето от тях да са, ама убит помощник-шериф… ти сериозно ли? Това се случва за пръв път в този окръг, затова хората не спират да си чешат езиците. Ще говорят за убийството и утре, и вдругиден, и до края на седмицата. То дълго ще бъде единствената тема в града. Всички ще разправят колко са обичали Стюарт Коуфър. Дори да не са го познавали, пак ще твърдят, че адски му се възхищават. А представяш ли си погребението, опелото или каквото там организират Ози и семейството? По дяволите, нали знаеш колко много обичат ченгетата военните паради със залпове и изстрели? Голямо шоу ще бъде, целият град ще иска да участва. А когато не ронят сълзи за Коуфър, ще злословят по адрес на убиеца му. Шестнайсетгодишен гангстер, който го е застрелял със собственото му оръжие в собственото му легло. Хладнокръвно убийство. Веднага на въжето! Както винаги, Джейк, вината ще се прехвърли и на адвоката му. Ти ще вложиш огромно старание в защитата на клиента си, но те ще те намразят. Допускаш грешка, огромна грешка. Дълго ще съжаляваш за това дело.
— Правиш твърде много предположения, Хари Рекс. Нуз ме увери, че е само временно. Във вторник ще се срещна с него да обсъдим възможността за съдействие от някоя национална адвокатска група за правна защита на деца. Нуз знае, че това дело не е подходящо за мен.
— Ще говорите ли по нашия въпрос?
— Не, разбира се. Би било крайно неуместно да намесвам делото „Смолуд“.
Хари Рекс изсумтя и отново отпи от бирата си.
Неетично беше да се обсъжда много оспорвано дело със съдията, който го гледа, ако адвокатите на другата страна не са уведомени. Особено в телефонен разговор в неделя следобед по съвсем различен повод. Само че подобни формалности, свързани с етиката, изобщо не смущаваха Хари Рекс.
— Ето какво може да се случи, Джейк, и това е най-големият ми страх. В момента онези кучи синове, ангажирани със „Смолуд“, започват да се изнервят. Успях да убедя Доуби, че не им трябва да се изправят срещу теб в съда пред жури от окръг Форд. Ти наистина си добър, ама не чак колкото те описах аз. Здравата го наплаших, а него и бездруго не го бива особено в съдебната зала. Партньорът му по става, но те са от Джаксън, а това все едно е на другия край на света. Съливан ще седи с тях на масата, но той не е фактор.
Затова ще обсъждаме дати за процеса и аз надушвам, че железниците ще започнат да намекват за споразумение. Обаче… — Той отново отпи от бирата и кутийката се изпразни. — Вчера ти беше златно момче с чудесна репутация, но днес това започна да се променя. В края на седмицата доброто ти име ще бъде опетнено, защото се опитваш да отървеш хлапето, което е убило хладнокръвно наш помощник-шериф.
— Не съм сигурен, че е било хладнокръвно убийство.
— Ти си луд, Джейк. Пак ли си се навъртал край Лушън?
— Днес не. Може да го е застрелял в пристъп на умопомрачение. Може да е оправдано убийство.
— Може, може. Аз ще ти кажа какво може да е. Ще бъде самоубийство за теб и за твоята адвокатска практика в този малък и безмилостен град. Дори ако угодиш на Нуз, ще ни закопаеш по делото „Смолуд“. Не го ли разбираш?
— Преувеличаваш, Хари Рекс. В окръга има трийсет и две хиляди души, все ще се намерят дванайсет, които не са чували нито за мен, нито за Стюарт Коуфър. Адвокатите на железниците не могат да ме посочат в съдебната зала и да кажат: „Ето този тип представлява убийци на ченгета“. Не могат да го направят, пък и Нуз няма да им позволи.
Хари Рекс рязко смъкна крака от масата, все едно се беше наслушал, затътри се от стаята към кухнята, взе още две бири и ги донесе. Отвори едната и започна да снове покрай далечния край на масата.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Джейк? Проблемът ти е, че искаш да бъдеш център на внимание. Затова се беше вкопчил със зъби и нокти в делото на Хейли, когато всички чернокожи свещеници, функционери и радикали бяха посъветвали Карл Лий да остави на мира белите момчета, преди да са изпратили черния му задник в „Парчман“. Ти се бореше делото да остане при теб, а после го защити блестящо. Ти обожаваш това. Не очаквам да го признаеш, но обичаш шумните процеси и големите присъди. Харесва ти да си в центъра на вниманието и всички погледи да са обърнати към теб.
Джейк не посегна към втората кутийка бира, още пиеше от първата.
— Какво е мнението на Карла? — попита Хари Рекс.
— Нееднозначно. Омръзнало ѝ е да нося оръжие.