Хари Рекс отново надигна бирата и се загледа в библиотеката, пълна с дебели правни трудове с кожени подвързии, които никой не беше докосвал от десетилетия дори само за да обере прахта. Попита, без да поглежда към Джейк:
— Оправдано убийство ли те чух да споменаваш?
— Да.
— Значи си представяш съдебен процес, нали, Джейк?
— Не, просто размишлявам на глас. По навик.
— Глупости. Ти си вече на процес и планираш защитата. Коуфър биел ли е жената?
— Тя е в болница с мозъчно сътресение и счупена челюст, която трябва да се оперира.
— Посягал ли е на децата?
— Не знам.
— Значи най-редовно се е прибирал пиян в събота през нощта и е биел всички наред. Сигурно си представяш, че като защитник ще изправиш него на съд. Ще оклеветиш доброто му име, като изложиш на показ греховете и порочните му навици.
— Не е клевета, ако е вярно.
— Ще бъде отвратителен процес, Джейк.
— Извинявай, че го споменах, Хари Рекс. Не възнамерявам да припаря до онази съдебна зала.
— Сега вече лъжеш.
— Не, мисля за процеси, защото съм адвокат, но конкретно този ще го поеме някой друг. Аз ще съм на предварителните изслушвания, после ще се отърва.
— Едва ли. Наистина се съмнявам, Джейк. Дано само не прецакаш „Смолуд“. Честна дума, не ми пука какво ще стане със Стюарт Коуфър, нито с гаджето му и с децата, все хора, които не познавам, но много ме интересува какво ще стане със „Смолуд“. Това дело може да донесе най-солидния хонорар в смотаните ни жалки кариери.
— Не знам. За делото на Хейли взех хиляда долара.
— Горе-долу толкова ще вземеш и за този провал.
— Е, поне Нуз е на наша страна.
— Засега. Не му вярвам колкото ти.
— Съществува ли изобщо съдия, на когото имаш доверие?
— Не. Нито пък адвокат.
— Трябва да вървя. Ще те помоля за една услуга.
— Услуга ли? В момента ми иде да те удуша.
— Но няма да го направиш. Утре сутринта в шест ще вляза в Кафето и ще поздравя Маршъл Пратър. Както обикновено. На масата му сигурно ще има още някой помощник-шериф. Трябва ми някой да ми пази гърба.
— Съвсем си откачил, Джейк.
— Хайде, приятел. Припомни си всичките безумия, които аз съм вършил заради теб.
— Не, в това си сам. Утре сутрин ще си изпиеш поредната доза горчилка като адвокат по наказателни дела в малко градче.
— Значи те е страх да те видят с мен?
— Не. Страх ме е да се събуждам рано. Зарежи, Джейк. Напоследък решаваш сам, без да се съобразяваш с никого. Ядосан съм ти и няма да ми мине дълго време.
— Не го чувам за пръв път.
— Този път говоря сериозно. Щом ще се правиш на радикал, накарай приятелчето си Лушън да те придружи на закуска. Да видим колко ще допадне на местните.
— Той не става толкова рано.
— И прекрасно знаем защо.
Карла сложи Хана да си легне и понеже Джейк още не се беше прибрал, тя пусна телевизора в очакване на новините в десет. Тръгна от местната телевизия на Тюпълоу, където, както и очакваше, Стюарт Коуфър беше водещата новина, придружена от негова голяма цветна снимка с униформа. Все още не оповестяваха подробности. Арестуван бил непълнолетен заподозрян, чието име не споменаха. Показаха как линейката потегля от къщата на Коуфър, вероятно откарвайки трупа, който обаче не се видя в кадър. Нямаше коментар от шерифа или от друг представител на властта. Всъщност никой не коментираше, но въпреки това безстрашният репортер на местопрестъплението съумя да дърдори за убийството цели пет минути, без да каже почти нищо. За пълнеж пуснаха кадри на живо от сградата на съда и дори от ареста, където бяха заснели пристигащи и потеглящи патрулки. Карла превключи на мемфиски канал и научи още по-малко, макар че в този репортаж все пак се споменаваше за „домашно насилие“ и се намекваше, че Коуфър бил повикан на местопрестъплението да прекрати някаква свада, но станал жертва на кръстосан огън. Нямаше репортер на място, който да стигне до дъното на нещата. Явно някой стажант просто импровизираше през уикенда. Друг мемфиски канал посвети половината си материал на обобщение на ежедневните кражби с взлом, гангстерските войни и убийствата. След това се насочи на юг, към случилото се с Коуфър и към действителната новина, че той най-вероятно е първият служител на закона в окръг Форд, убит при изпълнение на служебния си дълг, откакто някакъв контрабандист застрелял двама помощник-шерифи през 1922 г. Тенденциозният материал създаваше впечатлението, че в окръга все още се въртят контрабанда на уиски, търговия с наркотици и други незаконни дейности — пълна противоположност на безопасните улици на Мемфис. Джейк се прибра по време на последния репортаж, а Карла изключи телевизора и му разказа накратко другите. Той помоли за безкофеиново кафе. Двамата изпиха по чаша на масата в кухнята, където бе започнал дългият им ден.