— Кийра, Кийра…
Тя потръпна в мрака и стисна още по-силно ръката на Дрю. Стюарт продължи с тежки стъпки по стълбите.
— Кийра, Кийра…
Отвори най-напред вратата на Дрю, после я затръшна. Завъртя топката на вратата на Кийра, но стаята се оказа заключена.
— Ха-ха, Кийра, знам, че си вътре. Отваряй! — И той стовари рамо върху вратата.
Децата седяха едно до друго на нейното тясно легло, вперили поглед във вратата. Бяха я подпрели с ръждив прът, който Дрю беше намерил в плевнята. Единият край на пръта опираше във вратата, а другият — в металната рамка на леглото. Когато Стю започна да разтърсва дръжката, Дрю и Кийра натиснаха железния прът за повече стабилност, както бяха репетирали. Бяха изпробвали тази мярка и бяха почти сигурни, че вратата ще издържи. Ако все пак се отвореше, бяха планирали нападение. Кийра щеше да грабне стара ракета за тенис, а Дрю щеше да измъкне малък флакон с лютив спрей от джоба си и да започне да пръска. Джоузи го беше купила на децата за всеки случай. Ако Стю отново им посегнеше, поне нямаше да се дадат без съпротива.
Той можеше с лекота да изкърти вратата, беше го направил месец по-рано, а после вдигна врява до небето, защото новата му струваше сто долара. Настоя Джоузи да я плати, после поиска пари от децата, но накрая престана да се заяжда.
Кийра се беше сковала от страх и плачеше тихо, но освен това си мислеше, че случващото се е необичайно. Предишните пъти, когато той влизаше в стаята ѝ, двамата бяха сами в къщата. Нямаше свидетели и той я заплашваше, че ще я убие, ако го издаде. Вече беше успял да затвори устата на майка ѝ. Дали не смяташе да посегне и на Дрю, да заплаши и него?
— О, Кийра, о, Кийра — затананика той глупашки и се отпусна тежко върху вратата. Гласът му звучеше по-тихо, сякаш бе на път да се откаже.
Децата стискаха металния прът и чакаха някакъв трясък, но Стю просто млъкна. После си тръгна и стъпките му заглъхнаха надолу по стълбите.
Майка им не издаваше ни стон, ни звук, а това означаваше краят на света. Тя беше мъртва или в безсъзнание, иначе щеше да се качи при тях, нямаше да се предаде току-така. Ако Стюарт отново наранеше децата ѝ, Джоузи щеше да му издере очите, докато той спи.
Секундите и минутите се нижеха. Кийра спря да плаче, двамата с брат ѝ седяха на ръба на леглото в очакване на нещо: шум, глас, затръшната врата. Нищо не се чуваше.
Накрая Дрю прошепна:
— Трябва да предприемем нещо.
Кийра се беше вкаменила и не можеше да отговори.
— Ще отида да проверя как е мама — каза Дрю. — Ти остани тук и заключи вратата. Ясно?
— Не отивай.
— Налага се. Нещо се е случило с нея, иначе щеше да се качи горе. Сигурен съм, че е пострадала. Не мърдай и заключи вратата.
Той премести металния прът и отвори безшумно. Надникна надолу по стълбите, но не се виждаше нищо, само бледата светлина на лампата на верандата. Без да откъсва поглед от брат си, Кийра затвори вратата. Той заслиза, стиснал лютивия спрей, и си представи с какво удоволствие ще напръска кучия син с облак отрова, ще изгори очите му и, току-виж, го ослепи. Спускаше се бавно. В дневната спря и се ослуша. Чуваше се далечен шум от спалнята по-надолу по късия коридор. Дрю изчака още малко с надеждата, че Стюарт е оставил майка му да си легне, след като я е набил. В кухнята светеше. Той надникна и видя неподвижните ѝ боси стъпала, а после и краката ѝ. Клекна и пролази под масата до майка си. Разтърси ръката ѝ, без да издава звук, за да не привлече негодника. Мярна гърдите ѝ, но беше твърде уплашен, за да се смути. Пак разтърси ръката ѝ и този път прошепна:
— Мамо, мамо, събуди се!
Никаква реакция. Лявата половина на лицето ѝ беше зачервена и подпухнала и Дрю беше сигурен, че тя не диша. Изтри очи, отдръпна се заднешком и изпълзя в коридора. Вратата на спалнята беше отворена, вътре светеше мъждива лампа и когато се взря по-внимателно, видя чифт ботуши да висят от леглото. Островърхите ботуши от змийска кожа на Стюарт, любимите му. Дрю се изправи и бързо влезе в спалнята, където, проснат напреки върху матрака, с разперени ръце и напълно облечен, лежеше Стюарт Коуфър. Дрю го загледа с изпепеляваща омраза, а той си хъркаше.
Момчето изкачи стълбите тичешком и докато Кийра му отключваше, се провикна:
— Мама е мъртва, Кийра! Убил я е. Тя лежи мъртва на пода в кухнята.
Кийра изпищя ужасено и се вкопчи в брат си. Облени в сълзи, двамата слязоха в кухнята и обгърнаха главата на майка си. Кийра хлипаше и нашепваше:
— Събуди се, мамо! Събуди се, моля те!