Джейк ѝ преразказа разговорите си с Ози, Дрю и Хари Рекс и призна, че не очаква с нетърпение настъпващата седмица. Карла се отнесе със съчувствие, но беше видимо разтревожена. Искаше ѝ се този случай просто да приключи.
7
След неделната служба в църквата „Добрият пастир“ преподобният Макгари свика специално заседание на настоятелството. Присъстваха седем от дванайсетте, четири жени и трима мъже, които се събраха в залата на църковното дружество на кафе и бисквити. Кийра беше в малкия свещенически дом заедно с Мег Макгари, съпругата на пастора, и ядеше сандвич.
Младият пастор обясни, че тъй като в момента Кийра няма къде да отиде, ще остане при тях, докато… какво? Докато не я потърси някой роднина? Това май не изглеждаше особено вероятно. Докато някой съд не издаде някаква заповед? Докато не изпишат майка ѝ и не стане възможно момичето да напусне града заедно с нея? Тъй или иначе, в момента Кийра беше неофициално поверена на църквата. Освен това беше травмирана и се нуждаеше от професионална помощ. През целия следобед тя говореше само за майка си, за брат си и за това колко много иска да бъде с тях.
Мег се беше обадила в болницата, беше говорила с някакъв служител, който я увери, че биха могли да предоставят походно легло и момичето да остане при майка си. Две от църковните настоятелки изявиха желание да нощуват в чакалнята отпред. Обсъдиха храната, облеклото, училището.
Чарлс категорично настоя Кийра да не се връща в училище поне няколко дни. Беше прекалено травмирана и имаше голяма вероятност някой от учениците да ѝ подхвърли нещо оскърбително. Накрая се договориха въпросът с училището да се решава ден за ден. Един от настоятелите преподаваше алгебра в прогимназията и обеща да поговори с директора. Братовчедката на друга настоятелка била детски психолог — щяла да я попита дали може да се погрижи за момичето.
Уточниха плановете и в десет часа откараха Кийра в болницата, където от персонала ѝ бяха приготвили легло до това на майка ѝ. Жизнените показатели на Джоузи бяха нормални и тя твърдеше, че се чувства добре. Отеклото и увито в бинтове лице обаче казваше друго. Дадоха на Кийра болнична нощница и когато медицинските сестри приглушиха осветлението, тя вече седеше в краката на майка си.
В пет и половина сутринта будилникът на Джейк се обади. Той го тупна да го изключи и се пъхна обратно под завивките. Не беше спал достатъчно и не се чувстваше готов да започне деня. Протегна се, напипа топлото тяло на Карла, примъкна се по-близо, но се натъкна на съпротива. Отдръпна се, отвори очи и тъкмо си помисли, че най-новият му клиент е в ареста и му предстои трудна сутрин, когато в далечината отекна гръмотевица. Нахлуваше студен фронт и се очакваха бури, така че може би не беше безопасно да се излиза навън. Друга причина да не му се става беше желанието му да избегне Кафето в този мрачен ден, когато всички разговори и клюки щяха да се въртят около бедния Стю Коуфър и малкия негодник, който го беше убил.
Третата причина беше фактът, че през целия ден нямаше ангажимент нито в съда, нито някъде другаде. Причините се натрупаха, Джейк усети как започват да го задушават и накрая отново се унесе.
Карла го събуди с целувка по бузата и чаша кафе, после отиде да събуди Хана и да я приготви за училище. След две глътки кафе Джейк си спомни за вестниците и скочи от леглото. Нахлузи джинсите си, намери кучето, сложи му каишката и излезе. Сутрешните издания от Тюпълоу, Джаксън и Мемфис вече бяха метнати на моравата пред къщата и той бързо ги прегледа. На всички първи страници се мъдреше историята с Коуфър. Джейк пъхна вестниците под мишница, обиколи квартала и се върна в кухнята, където си наля още кафе и разгърна пресата.
Заповедта за мълчание беше спазена — никой не се беше раздрънкал. Ози отказваше да потвърди дори факта, че той е шерифът. Репортерите не бяха допуснати на местопрестъплението, в ареста, в дома на Ърл и Джанет Коуфър и в болницата. Стюарт Коуфър беше на трийсет и три години, несемеен и без деца. Беше служил в армията, а от четири години бе помощник-шериф. Бяха посочени само оскъдни подробности от биографията му. Мемфиският вестник припомняше за тежкия му сблъсък с наркотрафиканти три години по-рано на черен път близо до Карауей — престрелка, при която лошите бяха убити, а лейтенант Коуфър беше само леко ранен. Куршум беше одраскал ръката му, но той отказал да влезе в болницата и не си останал вкъщи нито ден.