Джейк изведнъж се разбърза. Взе душ, пропусна закуската, целуна момичетата за „довиждане“ и се отправи към кантората. Непременно трябваше да отиде в болницата и задължително трябваше отново да се види с Дрю. Беше убеден, че детето е травмирано и се нуждае от помощ — и медицинска, и правна, но държеше да избере подходящия момент за следващата консултация между адвокат и клиент.
Явно другите не бяха на същото мнение. Порша седеше на бюрото си и държеше телефонната слушалка с недоумяващо изражение. Нямаше я обичайната усмивка, с която посрещаше Джейк в кантората.
— Този човек ми се разкрещя — обясни тя.
— Кой?
Порша остави слушалката, взе ежедневника на Тюпълоу, посочи черно-бялата снимка на Стюарт Коуфър и отговори:
— Баща му. Каза, че синът му е застрелян вчера, а ти си бил адвокатът на момчето, което го е убило. Хайде говори, Джейк.
Джейк метна куфарчето си върху един стол.
— Ърл Коуфър ли?
— Точно той. Звучеше налудничаво. Каза, че момчето, Дрю някой си, не заслужавало да има адвокат и други подобни дивотии. Какво става?
— Седни. Има ли кафе?
— Правя в момента.
— Вчера Нуз ми възложи случая. Снощи се срещнах с момчето в ареста, така че, да, нашата малка кантора вече представлява шестнайсетгодишен младеж, който вероятно ще бъде съден за предумишлено убийство.
— Ами щатният служебен защитник?
— Той не е способен да защити дори малък побойник от детската градина и всички прекрасно го знаят, най-вече Нуз. Обади ми се, защото не можел да намери никой друг и бил убеден, че аз си разбирам от работата.
Порша седна, избута вестника настрани и каза:
— Харесва ми. Това място наистина ще живне. Още няма девет, а вече получихме първото злобно обаждане.
— Сигурно ще има и други.
— Лушън знае ли?
— Не съм му казал. Нуз обеща да намери друг адвокат след трийсет дни, иска от мен да поема само предварителните изслушвания.
— Момчето наистина ли го е застреляло?
— Не говори много. Затворило се е и е изпаднало в нещо като транс. Според мен се нуждае от помощ. Ако съдя по думите на Ози, Дрю е прострелял Стю веднъж в главата със собственото му оръжие.
— Ти познаваш ли… познаваше ли Коуфър?
— Познавам всички полицаи и помощник-шерифи, някои — по-добре от други. Коуфър ми се струваше свестен тип, дружелюбен. Миналия месец обяснявал на шестокласниците на Карла за наркотиците и тя каза, че бил чудесен.
— Не изглежда зле за бял — отбеляза Порша.
— След около час отивам в болницата да видя майката на момчето. Изглежда, Коуфър здравата я е ступал, преди да умре. Искаш ли да дойдеш?
Порша най-сетне се усмихна и отговори:
— Разбира се. Ще ти налея кафе.
— Страхотна секретарка си!
— Аз съм правен асистент и помощник-изследовател и преди да се усетиш, ще съм завършила право и вече ще съм партньор в кантората. Тогава ти ще ми носиш кафе. С мляко и две захарчета.
— Ще си запиша.
Джейк се качи в своя кабинет и си съблече сакото. Тъкмо се настани в кожения въртящ се стол, и Лушън цъфна на прага — пристигна преди кафето му.
— Чух, че имаш нов случай — каза той с усмивка и се тръшна на един стол, който все още си беше негова собственост, както всички останали мебели и сградата.
Кабинетът на Джейк, най-представителният, беше на Лушън, преди да го изключат от адвокатската колегия през 1979 г. Навремето в него бе работил баща му, загинал в самолетна катастрофа през 1965 г., а преди това дядо му, който беше превърнал фирма „Уилбанкс“ в изключително влиятелна правна кантора. И тя беше такава, докато Лушън не пое ръководството и не прогони всички платежоспособни клиенти.
Джейк не се изненада, че Лушън е осведомен. И той като Хари Рекс научаваше пръв актуалните новини, но двамата явно ползваха различни източници.
— Нуз ме назначи — каза Джейк. — Не исках случая и още не го искам.
— Защо? Аз пък искам кафе.
Обикновено в понеделник сутрин Лушън не си правеше труда да се надига от леглото, да се къпе, да се бръсне и да облича що-годе прилични дрехи. Вече не практикуваше право, затова обикновено прекарваше понеделниците на верандата, където пиеше, за да се отърве от неделния махмурлук. След като беше буден и горе-долу спретнат, значи искаше да узнае подробностите.
— Кафето идва ей сега — увери го Джейк. — Кой ти каза?
Напразно питаше, защото никога не получаваше отговор на този въпрос.
— Имам си източници, Джейк. А ти защо не искаш делото?