— Хари Рекс се опасява, че то ще попречи на споразумението по случая „Смолуд“.
— Какво споразумение?
— Според него те са готови да предложат пари. Смята също, че това убийство ще навреди на моята репутация като виден адвокат по наказателни дела. Хората щели да се настроят против мен и нямало да можем да изберем непредубедени заседатели.
— Откога Хари Рекс е такъв познавач на съдебните журита?
— Той се мисли за голям познавач на хората.
— Аз не бих го допуснал да застане пред жури.
— Това ще е моя работа. Имам нужната харизма.
— И нужното его, което в момента те заблуждава, че си много по-популярен, отколкото си всъщност. Защитата на това хлапе няма да навреди на делото с железниците.
— Не съм сигурен. Хари Рекс е на друго мнение.
— Хари Рекс понякога е голям глупак.
— Той е блестящ адвокат, с когото работим по един от най-значимите случаи в залинялата ни адвокатска практика. Не си ли съгласен с него?
— Рядко съм съгласен с Хари Рекс. Да, ще подразниш някои хора, ако защитаваш непопулярен клиент, но какво от това? Повечето ми клиенти бяха непопулярни, което не означава, че бяха лоши хора. Не се вълнувах какво мислят тези селяндури за мен и за клиентите ми. Трябваше да си свърша работата и това нямаше нищо общо с клюките по кафенетата и църквите. И да говорят зад гърба ти, като загазят, ще си потърсят адвокат, който умее да се бори дори със съмнителни средства при нужда. Кога ще се яви хлапето пред съда?
— Нямам представа, Лушън. Днес сутринта смятам да поговоря с областния прокурор и с Нуз. Трябва да обсъдим и възможността делото да се гледа в съд за непълнолетни.
— Делото не е за съд за непълнолетни, не и в този изостанал щат.
— Познавам закона, Лушън.
— Обвинението в убийство автоматично го изважда от юрисдикцията на съда за непълнолетни.
— Познавам закона, Лушън.
Порша отвори вратата и остави в кабинета поднос с две чаши и кана кафе.
Лушън продължаваше лекцията си:
— Възрастта на хлапето също няма значение. Преди двайсет години в окръг Полк имаше процес за убийство срещу тринайсетгодишно момче. Познавах защитника му.
— Добро утро, Лушън — вежливо поздрави Порша, докато му наливаше кафе.
— Добро утро — отговори той, без да я поглежда.
Малко след като тя започна работа в кантората, Лушън ѝ мяташе похотливи погледи. Няколко пъти я беше докосвал по ръцете и раменете, просто нежно потупване без подтекст, но след строги предупреждения от страна на Джейк и директна заплаха от Порша той се отдръпна и сега изпитваше към младата жена искрено възхищение.
— Още едно обаждане, Джейк, преди пет минути — съобщи му тя. — Анонимно. Някакъв нагъл тип заплаши, че ако се опиташ да отървеш това хлапе, както си отървал „оная чернилка Хейли“, лошо ти се пише.
— Съжалявам, че си чула това, Порша — изумено отговори Джейк.
— Няма нищо. Не ми е за пръв път, няма да е и за последен.
— И аз съжалявам, Порша — обади се Лушън. — Искрено.
Джейк ѝ посочи стола до Лушън и Порша седна. Докато пиеха кафето си, се замислиха за обидната дума „чернилка“. Дванайсет години по-рано, когато Джейк тъкмо беше завършил право и пристигна в Клантън като съвсем неопитен адвокат, белите адвокати и съдии често използваха думата, когато си разменяха клюки и анекдоти и дори когато разговаряха по работа без публика. Вече беше 1990 г. и употребата на „чернилка“ се смяташе за неуместна и не се допускаше, но Джейк, който беше отраснал в Карауей, знаеше, че в това отношение у дома е различно.
Погледна към Порша, която в момента не беше толкова смутена, колкото двамата мъже, и каза:
— Наистина съжалявам, че си чула това в нашата кантора.
— Добре съм. Цял живот го слушам. Дори в армията. Ще продължи да се случва. Справям се, Джейк. Но искам да си изясня нещо — всички замесени в случая са бели, нали?
— Да.
— Значи не следва да очакваме онези от Клана да се намесят като по време на процеса срещу Хейли, нали?
— Кой знае? — обади се Лушън. — Откачалки колкото щеш.
— Така си е. Още няма девет в понеделник, а вече се обадиха двама. Две заплахи.
— Какво каза първият? — попита Лушън.
— Бил е бащата на убития, Ърл Коуфър — обясни му Джейк. — Не го познавам, но това сигурно ще се промени.
— Бащата на убития се обажда на адвоката на човека, арестуван за убийството, така ли?
Джейк и Порша кимнаха. Лушън поклати глава, после се усмихна и каза:
— Харесва ми. Иска ми се и аз да можех да участвам.
Телефонът на бюрото звънна и Джейк впери поглед в апарата. Мигаше трета линия, което обикновено означаваше, че се обажда Карла. Той бавно вдигна слушалката, каза „ало“ и се заслуша. Била в училище, в своята класна стая, течал първият час. Секретарката на директора в кабинета малко по-надолу по коридора отговорила на позвъняване по телефона — бил някакъв мъж, който отказал да се представи, но се поинтересувал дали съпругата на Джейк Бриганс работи там. Заявил, че е близък на Стюарт Коуфър, който има много приятели и те са разстроени, защото адвокатът на Карл Лий Хейли се опитва да измъкне онова хлапе от ареста. Мъжът заплашил, че момчето все още е живо само защото е зад решетките. Когато секретарката за втори път го попитала как се казва, той просто затворил.