Двете жени явно нямаха никакво намерение да млъкнат, затова Джейк седна и започна да им задава въпроси за семейство Гамбъл. Госпожа Уитакър издебна съперницата си и обясни, че през последните няколко месеца майката и децата идвали в божия храм „Добрият пастир“. Един от църковните настоятели, господин Хърман Вест, се запознал с Джоузи в автомивката в Клантън, където тя работела, и я заговорил, както имал навика да прави. Обичал да се запознава с нови хора и да ги кани в църквата. Господин Вест, ако наистина бил той, дал името на Джоузи на пастора им, отец Чарлс, който отишъл да я посети. Говорело се, че посещението не минало добре, защото мъжът в къщата, помощник-шериф Стюарт Коуфър, Бог да го прости, се отнесъл много грубо към свещеника.
Освен това станало ясно, че Джоузи живее с него, без да са свързани в свещен брак, в явен грях, който те добавили към молитвения си списък.
Въпреки това Джоузи и децата продължили да идват в неделя сутрин. Църквата с гордост приемала нови членове. Това била една от причините паството да нарасне почти двойно след пристигането на отец Чарлс. Всички били едно голямо и щастливо семейство.
В този момент се намеси госпожа Хъф, която искаше да сподели нещо. Кийра, вече на четиринайсет, по онова време била тринайсетгодишна, а госпожа Хъф преподавала на момичетата в неделното училище. Когато тя и останалите членове на паството научили за страхотиите, преживени от Джоузи и децата, те истински ги приобщили. Госпожа Хъф проявявала специално внимание към Кийра, която отначало била изключително стеснителна и необщителна. Приблизително веднъж месечно госпожа Хъф канела ученичките си у дома на пица, сладолед и гледане на филм на ужасите с преспиване и успяла да придума и Кийра да се присъедини. Другите момичета били чудесни, някои я познавали от училище, но тя въпреки това трудно се отпуснала.
Порша беше оставила тортата и си водеше бележки. Когато госпожа Хъф спря, за да си поеме дъх, тя побърза да попита:
— Бихте ли ни обяснили какво имате предвид, като казвате, че семейството е преживяло страхотии?
Тези две жени бяха готови да кажат всичко, но сега се спогледаха — явно смятаха, че ще е по-добре да си замълчат по този въпрос.
— Като по-малки децата били разделени. Не съм сигурна как и защо, но според мен Джоузи, милата тя, се е забъркала в някакви неприятности и е влязла в затвора. Децата били изпратени на различни места. Нещо такова.
— Учителката на Дрю спомена, че класът ѝ пишел писма на момчета и момичета от сиропиталищата, а Дрю казал, че и той е прекарал известно време в сиропиталище и не се срамува да говори за това. Явно е по-открит от сестра си.
— Имат ли роднини наблизо? — попита Джейк.
Двете жени поклатиха глави.
— Не съм сигурна нито как, нито защо Джоузи се е хванала с този Коуфър. Носи му се лоша слава.
— Защо? — попита Порша.
— До нас стигаха всякакви слухове за него. Въпреки че беше помощник-шериф, имаше и тъмна страна.
Джейк много искаше да научи повече за тъмната страна на Стюарт, но при тях дойде лекар. Жените гордо представиха Джейк и Порша като адвоката на семейството и неговата правна асистентка. Както обикновено става по болниците, в присъствието на адвокат лекарят охладня. Той ги увери, че пациентката се възстановява добре, макар че все още има болки. Щом отокът спаднел, щели да ѝ направят операция, за да наместят счупената челюст.
— Може ли да говори? — попита Джейк.
— Малко. Трудно ѝ е, но има желание.
— Ще ни позволите ли да я видим?
— Разбира се, но не я изморявайте.
Джейк и Порша побързаха да излязат от чакалнята, докато госпожите Уитакър и Хъф рекламираха пред лекаря ново поколение готварски тави и заговориха за обяд. Беше едва 10:20 ч.
Помощник-шерифът, който пазеше в коридора, беше Лайман Прайс, може би най-възрастният служител на Ози, поради което и най-неспособен да дебне наркодилъри и да преследва други престъпници. Възможността да убива време пред болничната стая беше идеална за стария Лайман. Той удостои Джейк с обичайния пресипнал поздрав без намек за неприязън заради историята с Коуфър.
Джейк почука на вратата, докато я отваряше, и се усмихна на Кийра, която седеше на стол и четеше момичешко списание. Джоузи лежеше по гръб, леко повдигната на възглавница. Джейк представи себе си и Порша и поздрави Кийра, която остави списанието и се изправи.
Джейк обясни, че няма да се задържат дълго, но ги осведоми, че снощи се е срещнал с Дрю и го е уверил, че ще посети майка му и ще провери дали е добре. Джоузи се вкопчи в ръката му, стисна я силно и през превръзката промърмори нещо като: