— Как е той?
— Добре е. Отиваме в ареста при него.
Кийра се приближи и седна на ръба на леглото. Очите ѝ бяха влажни. Джейк забеляза колко по-висока е от брат си, макар да беше с две години по-малка. Дрю можеше да мине за момче, което още не е влязло в пубертета. Кийра обаче беше физически зряла за възрастта си.
— Колко ще остане в ареста? — попита Джоузи.
— Доста дълго. Ще прекара там седмици, дори месеци, няма начин да го измъкна. Ще бъде обвинен в убийство и му предстои съдебен процес, а това отнема много време.
Кийра се наведе над майка си с кърпичка в ръка и избърса бузите ѝ, после и своите. Настана дълга пауза, запълнена от пиукането на монитор и смеха на медицинските сестри в коридора. Джейк се сепна и изведнъж му се прииска да си тръгне. Стисна ръката на Джоузи, наведе се към нея и обеща:
— Пак ще дойда. Сега отиваме да видим как е Дрю.
Тя се опита да кимне, но я заболя и се намръщи. Джейк се отдръпна, подаде на Кийра своя визитка и прошепна:
— Ето номера ми.
На вратата се обърна да хвърли последен поглед и видя двете, вкопчени в прегръдка, разплакани и ужасени от неизвестното бъдеще.
Беше покъртителна картина, която той никога нямаше да забрави. Две жени, изправени пред страха и пред гнева на системата, майка и дъщеря, които не бяха извършили нищо нередно, но страдаха дълбоко. Нямаха избор, нямаше и кой да ги защити. Никой, освен Джейк. Един глас му подсказа, че те и Дрю ще присъстват в живота му много години.
Главният прокурор на Двайсет и втора съдебна област, включваща окръзите Полк, Форд, Тайлър, Милбърн и Ван Бюрън, беше Лоуел Дайър от още по-малкото градче Гретна, на шейсетина километра северно от Клантън. Три години по-рано Дайър беше победил на изборите великия Руфъс Бъкли, областен прокурор три мандата, за когото мнозина смятаха, че ще бъде следващият губернатор или поне ще се опита да стане. Щатът за пръв път виждаше такава публичност, тържественост, парадност и арогантна показност като тези, с които Бъкли отправяше обвиненията срещу Карл Лий Хейли пет години по-рано и убеждаваше съдебните заседатели да му присъдят смъртно наказание. Джейк успя да ги убеди в противното и Бъкли преживя най-тежкото си поражение. След това гласоподавателите му устроиха второ поражение и той се прибра с подвита опашка в родния си град Смитфийлд, където отвори малка кантора. Джейк и буквално всички други адвокати от областта мълчаливо се бяха надявали да спечели Лоуел Дайър, който се беше доказал като стабилен професионалист в една доста монотонна работа.
Понеделничната сутрин беше всичко друго, но не и монотонна. Късно вечерта в неделя съдия Нуз се беше обадил на Дайър по повод случая с Коуфър. Ози му беше звъннал рано сутринта в понеделник и в девет часа Дайър се срещна със заместника си Д. Р. Мъсгроув, за да обсъдят вариантите. Още от самото начало нямаше почти никакво съмнение, че щатът ще настоява за обвинение в предумишлено убийство и ще поиска смъртно наказание. Служител на закона беше убит най-хладнокръвно в собственото му легло със собственото му оръжие. Убиецът беше направил самопризнания, беше задържан и макар едва на шестнайсет години, бе достатъчно голям да има представа за добро и зло и да осъзнава действията си. В света на Дайър Библията учеше „око за око“ и „зъб за зъб“, а Бог твърдеше, че отмъщението е негово. Или нещо подобно. Не бяха важни точните библейски слова, защото смъртното наказание се ползваше с подкрепата на голяма част от населението, особено на онези, които си правеха труда да гласуват. Проучванията на общественото мнение не бяха от особено значение в провинциалния Юг, защото нагласата на хората така и не се беше променила. Когато Дайър се кандидатира за поста, той няколко пъти заяви по време на агитацията си, че проблемът с газовата камера е само недостатъчно честото ѝ използване. Твърдението му се хареса на тълпата, поне на бялата тълпа. А в църквите на чернокожите той избягваше да обсъжда въпроса за смъртното наказание.
Според действащите закони убийството не попадаше в юрисдикцията за непълнолетните, ако обвиняемият бе навършил тринайсет. Дванайсетгодишен младеж нямаше да бъде съден в областен съд, където се гледаха всички наказателни дела. Мисисипи беше щатът с най-нисък възрастов праг. В повечето щати обвиняемият трябваше да е най-малко на шестнайсет години, за да бъде съден като възрастен. На север няколко щата бяха качили възрастта до осемнайсет, но на юг — не.