Трагичните обстоятелства бяха укротили ентусиазма на Дайър, но той въпреки това тайно се радваше, че ще участва в толкова важно дело. През трите години на поста не беше отправял обвинение в углавно престъпление, а като прокурор, който смяташе, че с всеки изминал ден става все по-строг, той се дразнеше, че практиката му е толкова безлична. Нямаше да има почти никаква работа, ако не се занимаваше с производството и търговията с наркотици и акциите около хазарта, провеждани от федералните с местна помощ. Беше съдил един пияница в окръг Полк за причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие и го беше пъхнал на топло за двайсет години. Беше спечелил делата за два банкови обира в окръг Милбърн срещу един и същ обвиняем, но въпросният тип беше офейкал и още не го бяха пипнали. Сигурно продължаваше да обира банки.
Преди убийството на помощник-шерифа Лоуел Дайър бе посветил времето си почти изцяло на екип от прокурори, които се опитваха да се борят с плъзналия като чума кокаин. След убийството на Коуфър обаче той неочаквано се оказа във вихъра на събитията. За разлика от предшественика си Руфъс Бъкли, който вече щеше да е свикал най-малко две пресконференции, Дайър се постара да избегне репортерите в понеделник сутринта и се залови за работа. Отново поговори с Ози и Нуз, звънна и на Джейк Бриганс, но беше препратен към гласова поща. От уважение се обади и на Ърл Коуфър, изказа му съболезнованията си и му обеща справедливостта да възтържествува. Изпрати следователя си в Клантън да започне да проучва.
Чу се и с патолога в щатската лаборатория. Аутопсията показала, че Коуфър е умрял от един-единствен куршум в главата, проникнал през лявото слепоочие и излязъл през дясното ухо. Нищо забележително, освен факта, че нивото на алкохол в кръвта му било три цяло и шест промила. Три цяло и шест! Три и половина пъти повече от един промил, когато според законите на щата си пиян зад волана. Коуфър беше висок около метър и осемдесет и пет и тежеше към деветдесет килограма. Мъж с такъв ръст, при това пиян, би срещал затруднения от всякакъв характер — да ходи, да шофира и дори да диша.
Юрист от малко градче с петнайсетгодишен опит, Дайър дори не беше чувал за случай с толкова висок процент алкохолно съдържание. Изрази удивлението си и помоли патолога отново да провери алкохолното съдържание на кръвта. Дайър щеше да прегледа доклада от аутопсията веднага щом го получи, и щеше да го предаде на защитата в указания срок. Нямаше да бъде възможно да прикрият факта, че Стюарт Коуфър е бил жестоко пиян, когато е умрял.
Идеален набор от факти нямаше. Всяко обвинение, както и всяка защита, имаха своите слаби места по отношение на доказателствата. Много въпроси възникваха обаче, когато един помощник-шериф е толкова пиян в два часа сутринта, затова броени часове след като получи делото мечта за един прокурор, Лоуел Дайър изпита първото си съмнение.
Джейк остави Порша на площада и подкара към ареста. Там беше по-оживено от обикновено, а на него никак не му се искаше да го зяпат на влизане. Но докато паркираше на улицата, си каза: какво толкова? Възможно е да защитаваш убиеца на едно ченге и въпреки това ченгетата да те обичат.
Ако го намразеха за това, че върши работата, която никой не желаеше, но все някой трябваше да свърши, това не биваше да го засяга. Той влезе в помещението, където помощник-шерифите обичаха да убиват време с клюки и литри кафе, и поздрави Маршъл Пратър и Мос Тейтъм. Двамата му кимнаха мрачно от немай-къде и след броени секунди Джейк установи, че фронтовата линия вече е прокарана.
— Ози тук ли е? — попита той Тейтъм, който сви рамене, все едно нямаше представа.
Джейк отмина и спря до бюрото на Дорийн. Тя беше секретарката на Ози и пазеше вратата на кабинета му като същински доберман. Освен това носеше униформа и оръжие въпреки всеизвестния факт, че няма полицейска подготовка и законът не ѝ разрешава да извършва арести. Хората допускаха, че тя умее да си служи с пистолет, и никой не дръзваше да я предизвика.
— Той има среща — хладно го осведоми тя.
— Обадих му се преди половин час и се уговорихме да се видим в десет и половина — каза Джейк възможно най-учтиво. — В момента е десет и половина.
— Ще му звънна, Джейк, но тази сутрин е голяма лудница.
— Благодаря.
Той застана до прозореца към пряката. Отвъд нея се виждаха първите няколко служебни сгради от южната страна на площада. Куполът на съда се извисяваше над постройките и над внушителните дъбове, които бяха на по двеста години. Докато стоеше там, Джейк усети, че обичайните разговори и закачки зад гърба му са стихнали. Помощник-шерифите бяха тук, но сред тях вече беше и адвокатът на убиеца.