— Джейк — провикна се Ози, докато отваряше вратата на кабинета си.
Вътре двамата стари приятели застанаха един срещу друг от двете страни на голямото бюро и се спогледаха.
— Вече получихме две телефонни заплахи в кантората, а някой се обадил в училището на Карла и питал за нея — каза Джейк. — Не си казал името, разбира се. Такива хора никога не го правят.
— Научих за обаждането в училището. Какво да направя, Джейк? Да предупредя хората да не звънят в кантората ти, така ли?
— Говорил ли си с Ърл Коуфър?
— Да, два пъти. Вчера във фермата му и тази сутрин по телефона. Опитваме се да уточним някои подробности около погребението, Джейк. Нали не възразяваш?
— Не говоря за погребението, Ози. Би ли помолил най-учтиво господин Коуфър да каже на хората си, които и да са те, по дяволите, да ни оставят на мира?
— Сигурен ли си, че са близките?
— Кой друг? Доколкото разбрах, те са доста луди глави. Разбираемо е, че са разстроени от убийството. Кой друг може да бъде? Просто прекрати заплахите, Ози.
— Мисля, че и ти си разстроен, Джейк. Може би е добре първо да се успокоиш. Никой не е пострадал, освен Стюарт Коуфър. — Ози бавно се отпусна на стола си. Кимна и Джейк също седна. — Запиши обажданията и ми донеси записите — поръча той. — Ще направя каквото мога. Искаш ли пак охрана?
— Не. Дойде ни до гуша. Лично ще стрелям.
— Джейк, наистина не смятам, че имаш основание за тревога. Близките на Стю са разстроени, но не са луди. След погребението нещата вероятно ще се уталожат. А и ти ще се отървеш от случая, нали?
— Не знам. Надявам се. Днес проверявал ли си как е момчето?
— Говорих с надзирателя. Съвсем се е затворило.
— Яло ли е нещо?
— Малко чипс и кока-кола.
— Ози, не съм специалист, но според мен момчето е травмирано и се нуждае от помощ. Напълно възможно е да преживява нервен срив.
— Извинявай, Джейк, но не му съчувствам.
— Разбирам. Ще се видя с Нуз утре сутринта преди гражданските му дела и смятам да го помоля да изпрати Дрю на изследвания в клиниката в Уитфийлд. Нуждая се от помощта ти.
— От моята помощ ли?
— Да. Нуз ти се възхищава и ако ти също си на мнение, че хлапето има нужда от професионална помощ, той ще се съгласи. Дрю е в твоята юрисдикция и в момента ти си запознат със състоянието му по-добре от всеки друг. Доведи и надзирателя в кабинета на Нуз. Неофициално. Няма да се налага да свидетелствате. При непълнолетните правилата са различни.
Ози се изсмя саркастично и отмести поглед.
— Нека ти обясня нещо. Независимо на колко години е, това хлапе е убило мой помощник-шериф, чието погребение, опело или както там наричате тези неща вие, белите, още не е организирано, а аз седя тук с адвоката на защитата, който ме моли да помогна на заподозрения. Правилно ли схващам, Джейк?
— Моля те да постъпиш както е редно, Ози. Само толкова.
— Отговорът ми е „не“. Не съм виждал хлапето, откакто го доведохме. Прекалено си настъпателен, Джейк. Забави темпото.
Ози го гледаше гневно иззад бюрото си, докато изричаше това предупреждение, и Джейк схвана посланието. Изправи се и каза:
— Добре, отивам да се видя с клиента си.
Джейк занесе на Дрю кутийка безалкохолно и пакетче фъстъци и няколко минути по-късно успя да подмами момчето да се покаже изпод одеялата. То седна на ръба на леглото и отвори напитката.
— Днес сутринта видях майка ти — осведоми го Джейк. — Справя се страхотно. Кийра е при нея в болницата, а хора от църквата се грижат за тях.
Без да откъсва поглед от краката си, Дрю кимна. Русата му коса беше станала на клечки, мръсна и сплъстена, а тялото му се нуждаеше от здраво търкане с гъба. Още не го бяха облекли в оранжев гащеризон — за предпочитане беше пред измачканите евтини дрехи, които носеше.
Дрю продължи да кима и попита:
— От коя църква?
— Мисля, че се казва „Добрият пастир“. Свещеникът е Чарлс Макгари. Познаваш ли го?
— Май да. Стю не даваше да ходим на църква. Той наистина ли е мъртъв?
— Мъртъв е, Дрю.
— Аз ли съм го застрелял?
— Така изглежда. Не помниш ли?
— Някой път помня, друг път не. Понякога ми се струва, че сънувам, разбираш ли? Ето, в момента например. Ти наистина ли си тук и говориш с мен? Как се казваш?
— Джейк. Запознахме се снощи, когато се отбих. Помниш ли?
Последва дълго мълчание. Дрю отпи от кутийката и се помъчи да отвори фъстъците. Не успя, затова Джейк взе пакетчето, разкъса го и му го подаде.