— Не е сън, Дрю — увери го той. — Аз съм твоят адвокат. Запознах се с майка ти и сестра ти и вече официално представлявам семейството ти. Важно е да ми имаш доверие и да говориш с мен.
— За какво?
— За какво ли? Ами например за къщата, в която си живял с Кийра, майка ти и Стюарт Коуфър. Откога живеете там?
Отново последва мълчание, докато момчето се взираше в пода, сякаш не беше чуло нищо от казаното.
— От колко време, Дрю? Откога живеете у Стюарт Коуфър?
— Не помня. Наистина ли е мъртъв?
— Да.
Безалкохолното се изплъзна от ръката му, тупна на пода и до стъпалата на Джейк бликна пяна. Кутийката се търкулна, после спря, но от нея продължи да тече безалкохолно. Дрю изобщо не реагира, а Джейк се постара да не обръща внимание на плъзналата към обувките му локва. Момчето затвори очи и замънка със затворена уста — едва чуто и измъчено стенание. Устните му започнаха да помръдват, сякаш си мърмореше под носа. След малко Джейк понечи да каже нещо и да го прекъсне, но се възпря и реши да почака. Дрю приличаше на монах в дълбок транс или на психичноболен, чиято мисъл блуждае в мрака.
Всъщност беше наранено дете, което се нуждаеше от помощ, а Джейк не можеше да му я окаже.
9
По обед в понеделник на Ози му беше дошло до гуша от тълпите и шума, от помощник-шерифите, които не бяха дежурни, но се събираха на групи и разменяха най-новите клюки, от пенсионираните полицаи, които копнееха пак да са част от братството — безполезни запасняци, които само се пречкаха, от репортерите, от възрастните досадни жени, които просто си вряха носа, а уж се отбиваха да донесат кексчета и понички, като че ли имаше полза от това да се натъпчеш със захар, от любопитните, които нямаха основателна причина за присъствието си, от политиците, които се надяваха с присъствието си да привлекат избиратели, привърженици на реда и справедливостта, и от приятелите на семейство Коуфър, които си бяха втълпили, че помагат, като подкрепят момчетата със сини униформи. Ози разпореди на всички, които не са на смяна, да напуснат сградата.
Повече от трийсет часа се бе старал да носи маската на професионалист, който не е допуснал трагедията да го извади от равновесие, но умората започваше да го надвива. Разкрещя се на Дорийн, която също му се разкрещя в отговор. Напрежението беше осезаемо.
Ози събра най-добрите си хора в своя кабинет и любезно помоли Дорийн да пази вратата и да не го свързва с никого по телефона. Мос Тейтъм, Маршъл Пратър и Уили Хейстингс. Никой не беше униформен, Ози също. Раздаде на всички листове и ги помоли да ги прегледат. Остави им достатъчно време, после каза:
— Три цяло и шест промила. Помните ли да сте спирали пиян шофьор с три цяло и шест промила алкохол в кръвта?
Тримата бяха виждали какво ли не или поне така смятаха.
— Случвало ми се е да попадам два пъти на три промила, но не повече. Не помня такова чудо.
Мос Тейтъм поклати глава невярващо и каза:
— И на мен не ми се е случвало.
— Момчето на Бъч Ванго имаше три цяло и пет — обади се Хейстингс. — Май отбеляза рекорд за окръг Форд.
— И умря — добави Пратър.
— На следващия ден в болницата. Не съм го арестувал аз, затова не съм правил пробата.
— Не е имало проба — уточни Пратър. — Той не е шофирал. Намерили са го насред пътя за Крафт една сутрин. Минало като алкохолно отравяне.
— Добре, добре — каза Ози. — Работата е там, че нашият загинал колега е бил толкова наквасен, че на негово място повечето хора щяха да са мъртви. Коуфър е имал проблем. Не е можел да се владее, а ние изобщо не сме подозирали колко сериозно е положението, нали?
— Вчера говорихме за това, Ози — каза Пратър. — Не ни обвинявай, че не сме изпортили свой колега.
— Не ви обвинявам! Обаче надушвам, че сте се опитвали да го прикривате. Имало е най-малко два доклада, след като приятелката на Коуфър се е обадила, че той я бие. Не съм ги виждал, а сега не мога и да ги намеря. Търсихме цяла сутрин.
Ози беше шерифът, избиран и преизбиран от хората, и единствен от всички в стаята трябваше да се изправя пред избирателите си през четири години. Другите трима бяха най-доверените му момчета, които дължаха на него кариерата и заплатата си. Те разбираха същността на взаимоотношенията помежду им, на проблемите, на политиката. На всяка цена трябваше да го бранят с всички сили. Не бяха сигурни дали Ози е виждал докладите, не бяха сигурни и какво точно му е известно, но в този момент бяха готови да го подкрепят в каквато и светлина да се опитваше да се представи.
— Пъртъл и Маккарвър са завели доклад преди около месец, след като жената позвънила на диспечера късно през нощта, но после отказала да подаде жалба, все едно нищо не се е случило. Двамата се кълнат, че са писали доклад, но го няма. Оказва се, че преди четири месеца тя отново се е обадила в централата със същото оплакване: Коуфър се прибрал пиян, пребил я, помощник-шериф Суейзи отишъл у тях, но тя не повдигнала обвинение. Ето какъв е проблемът, момчета. Джейк се отби преди час. Съдия Нуз го е назначил, самият той твърди, че не иска случая, че Нуз ще се опита да намери друг адвокат колкото се може по-скоро. Няма как да бъдем сигурни в това, извън нашата власт е. Засега обаче Джейк е защитникът, а той веднага ще надуши за изчезналите документи. Не веднага, но ако се стигне до съд. Познавам го добре, всички го познаваме, по дяволите — вече е с едни гърди пред нас.