— Защо му е на Джейк да се набърква? — попита Пратър.
— Както казах, Нуз го е назначил. На хлапето му се полага адвокат, а явно никой друг не иска да се наеме.
— Нали имаме служебен защитник? — обади се Хейстингс. — Харесвам Джейк, не искам да е на противниковата страна.
Уили Хейстингс беше братовчед на Гуен Хейли, майката на Тоня и съпруга на Карл Лий, и за тях Джейк беше същински Исус.
— Служебният защитник е много неопитен, още не е имал сериозно дело. Подочух, че Нуз не го харесва. Вижте, момчета, Омар Нуз е съдия от много отдавна. Харесва ли ни или не, той познава правилата в системата. Способен е да издигне или да съсипе всеки адвокат и много харесва Джейк. Просто Джейк не е можел да му откаже.
— Нали уж ще се занимава само с предварителните изслушвания, докато намерят някой друг? — попита Пратър.
— Кой знае? Много неща могат да се случат, още е рано. Току-виж, не успеят да намерят друг. Освен това Джейк е амбициозен адвокат и се ласкае от вниманието. Не забравяйте, че е нает и обучен от Лушън Уилбанкс — радикално настроен юрист, готов да защитава всекиго в съда.
— Не го вярвам — отсече Тейтъм. — Джейк уреди сделка със земята на чичо ми миналата година.
— Той ми съобщи, че вече получава заплахи по телефона. Ще отида да поговоря с Ърл Коуфър като проява на уважение, да обсъдим погребението и да се уверя, че семейството е под контрол.
— Коуфър са свестни хора — каза Пратър. — Познавам някои от тях, в момента просто са в шок.
— Това не важи ли за всички? — попита Ози и измери с поглед тримата помощник-шерифи. Накрая промърмори: — Добре де, казвай!
Маршъл подхвърли своя лист на бюрото и запали цигара. Отиде до прозореца, открехна го да се проветрява и се облегна на стената.
— Говорих с братовчед ми. Не е бил с Коуфър онази нощ, но се обади тук-там и събра сведения. Играли карти в бунгалото на Дог Хикман край езерото. Покер с ниски залози, не били паралии, но някой донесъл пиячка направо от казана, миришела на праскови и момчетата направили главите. Всички се натряскали. Трима се отрязали и останали в бунгалото. Не помнят много. Коуфър решил да се прибере с колата. И някак се добрал до вкъщи.
Ози го прекъсна, като вметна:
— Алкохолът сигурно е от спиртоварната на Гари Гарвър.
Пратър дръпна от цигарата си и впери поглед в шерифа.
— Не попитах за имена, Ози, и не ми казаха други, освен тези на Коуфър и Дог Хикман. Коуфър е мъртъв, а другите четирима в момента са напълнили гащите.
— Защо?
— Не знам, може би се чувстват донякъде отговорни. Играли карти и се наливали с лоша пиячка, а сега приятелят им е мъртъв.
— Явно са пълни глупаци.
— Не твърдя, че не са.
— Ако започнем да арестуваме хората, защото играят на покер и зарове, ще се наложи да построим нов арест. Дайте ми имената и ги уверете, че няма да им бъдат предявявани обвинения.
— Ще се опитам.
— Намери имената, Маршъл, иначе Хари Рекс Вонър ще ги научи преди нас още утре сутринта, а първият, на когото ще ги съобщи, ще бъде Джейк.
— Те не са направили нищо нередно — обади се Мос Тейтъм. — Какво толкова? Единственото престъпление е убийството, а ние заловихме убиеца, нали?
— Не е толкова просто — заяви Ози. — Ако се стигне до съдебен процес, се обзалагам, че адвокатът на защитата ще вдигне голяма шумотевица около отвратителното поведение на Коуфър, предизвикало стрелбата.
— Не могат да го направят — възрази Пратър. — Той е мъртъв.
— А защо е мъртъв? Защото се е прибрал пиян, заспал е и глупавото хлапе е решило, че ще е забавно да му пръсне мозъка, така ли? Не. Мъртъв е, защото приятелката му е искала да докопа парите му? Не, Маршъл. Мъртъв е, защото е имал лошия навик да се налива и да я пребива от бой, а синът ѝ се е опитал да я защити. Предстои страшно неприятен съдебен процес, момчета, подгответе се. Затова е абсолютно задължително да научим всичко, което се е случило. Започнете с Дог Хикман. Кой може да поговори с него?