Дрю нежно обхвана с пръсти лявата китка на майка си и се опита да напипа пулс, но не беше сигурен, че го прави както трябва. Нищо не усещаше.
— Трябва да се обадим на деветстотин и единайсет — каза на сестра си.
— Къде е той? — попита Кийра и се озърна.
— На леглото, спи като заклан.
— Аз държа мама, ти иди да се обадиш.
Дрю отиде в дневната, светна лампа, взе телефона и набра спешния номер. След многобройни позвънявания диспечерката най-сетне вдигна.
— С какво да помогна?
— Стюарт Коуфър уби майка ми. Мъртва е.
— Кой си ти, момчето ми?
— Дрю Гамбъл. Майка ми е Джоузи. Мъртва е.
— Къде живеете?
— При Стюарт Коуфър на Барт Роуд, четиринайсет-четиринайсет. Моля ви се, изпратете някой да ни помогне.
— Сега, сега. Изпращам помощ. Тя е мъртва, така ли? Откъде си сигурен?
— Защото не диша. Защото Стюарт пак я преби.
— Той там ли е?
— Да, къщата е негова, ние само живеем тук. Пак се прибра пиян и преби мама. Уби я. Чухме го.
— Той къде е?
— На леглото си. В несвяст. Побързайте, моля ви се.
— Ти остани на телефона, ясно?
— Не мога. Отивам при мама.
Дрю затвори и грабна одеяло от канапето. Кийра държеше главата на Джоузи в скута си, нежно я галеше по косата и нареждаше през сълзи:
— Хайде, мамо, събуди се. Не ни оставяй, мамо.
Дрю зави майка си и седна до краката ѝ.
Избърса носа си с пръсти и затвори очи, за да се помоли. Къщата беше тиха, чуваше се само скимтенето на Кийра, която увещаваше майка им да се съживи. Минутите се нижеха и Дрю си нареди да спре да плаче и да предприеме нещо. В момента Стюарт спеше, но можеше да се събуди, а спипаше ли ги долу, щеше да изпадне в ярост и да ги претрепе. Нямаше да е за пръв път: напиеше ли се, побесняваше, заплашваше ги, удряше ги, после се отрязваше за кратко и пак се свестяваше, готов да се забавлява.
Стюарт захърка по-силно и измуча пиянски. Дрю се уплаши, че той ще дойде на себе си.
— Тихо, Кийра — каза на сестра си, но тя не го чуваше.
Дрю бавно излази от кухнята. В коридора се изправи и на пръсти се върна в спалнята — Стюарт не беше помръднал. Ботушите му още висяха от леглото. Едрото му тяло беше проснато върху завивките. Устата му зееше. Дрю се вторачи в него със сляпа омраза. Този звяр най-после беше убил майка им, след като от месеци правеше неуспешни опити, а сега щеше да убие и тях. И никой нямаше с пръст да го пипне, защото имаше връзки и познаваше важни клечки, както често се хвалеше. Те тримата били бели боклуци, отрепки от фургоните, а той имал влияние, защото притежавал земя и носел значка.
Дрю отстъпи назад и погледна към кухнята, където видя майка си на пода и сестра си, обгърнала главата ѝ, стенеща тихо и измъчено, изгубила връзка със света. После той отиде в ъгъла на спалнята и застана пред шкафчето до леглото, където Стюарт си държеше пистолета, широкия черен колан, кобура и значката с форма на звезда. Дрю извади пистолета от кобура и си припомни колко е тежък. Всички помощник-шерифи бяха въоръжени с деветмилиметров глок, който не биваше да попада в ръцете на цивилен. Стю пет пари не даваше за глупавите правила и неотдавна, когато беше трезвен и в необичайно добро настроение, заведе Дрю в гората зад къщата и му показа как да стреля. Дрю не беше отраснал с оръжия за разлика от Стю, който се подиграваше на невежеството му. Хвалеше се, че убил първата си сърна на осем години.
Дрю стреля три пъти и изобщо не улучи мишената за стрелба с лък, освен това се уплаши от трещенето и отката на глока. Стю му се присмя, че е страхливец, и изпрати шест куршума в центъра на мишената.
Сега Дрю държеше пистолета в дясната си ръка и го разглеждаше. Знаеше, че е зареден, защото оръжията на Стю винаги бяха в готовност. В дрешника имаше шкаф, пълен с всякакви пушки, до една заредени.
Отзад долитаха стенанията на Кийра, отпред хъркаше Стю, а скоро щяха да нахълтат и ченгетата, но както винаги, нямаше да предприемат нищо. Нямаше да ги защитят дори сега, когато майка им лежеше мъртва. Стюарт Коуфър я беше убил, но щеше да наговори куп лъжи и те щяха да му повярват. Бъдещето на Дрю и сестра му се очертаваше още по-мрачно без майка им.
Той излезе от стаята с пистолета в ръка и бавно тръгна към кухнята, където нищо не се беше променило. Попита Кийра дали майка им диша и понеже тя не му отговори, не прекъсна хлипането ѝ. Влезе в дневната и надникна през прозорците към мрака навън. Не познаваше баща си и отново се запита кой е мъжът в семейството. Къде беше лидерът, мъдрият мъж, който дава съвети и подсигурява закрила? Той и Кийра не познаваха сигурността на двама стабилни родители. Докато бяха в системата на приемните грижи, бяха живели с чужди бащи, бяха срещали и млади адвокати, които се опитваха да им помогнат, но не бяха усещали топлата прегръдка на мъж, на когото могат да се доверят.