— Суейзи го познава — каза Уили.
— Добре. Накарайте го да отиде при Хикман при първа възможност. И се постарайте тия палячовци да разберат, че не сме погнали тях.
— Ясно, шефе.
Карла преподаваше в училището, а вечер обикновено подготвяше часовете си, оценяваше тестове и се стараеше да следи домашните на Хана, затова не ѝ оставаше много време за кухнята. В повечето случаи тримата вечеряха заедно точно в седем. Джейк понякога оставаше в кантората до късно или беше извън града, но ангажиментите му като адвокат с неголяма практика не налагаха да пътува често. Винаги вечеряха нещо приготвено набързо и колкото се може по-здравословно. Ядяха много пилешко и зеленчуци, печена риба, малко хляб и зърнени храни и избягваха червеното месо и излишната захар. След хранене бързо раздигаха масата, почистваха кухнята и се заемаха с по-приятни занимания като гледане на телевизия, четене или игри, след като Хана приключеше с домашните.
Понякога вечер Джейк и Карла правеха кратки обиколки на квартала, щом дъщеря им си легнеше. Тя не искаше да се разхожда с тях, защото смяташе, че е страхотно едно голямо момиче да си стои само у дома. Настаняваше се в леглото с кучето Мъли и четеше книга. Родителите ѝ никога не се отдалечаваха на повече от десет минути от къщата.
След един от най-дългите понеделници, които помнеха, Джейк и Карла заключиха вратите и стигнаха до края на улицата, където спряха край кучешкия дрян и се насладиха на уханието му. Домът им, известен като Хокът Хаус, беше сред двайсетината на сенчеста стара улица на осем преки от градския площад. Повечето къщи бяха собственост на възрастни пенсионери, които с мъка се справяха с все по-непосилната за тях поддръжка, но имаше и по-млади семейства. През два имота от тях живееше млад лекар от Пакистан, когото отначало не приемаха охотно, защото никой не успяваше да произнесе името му и защото кожата му беше по-тъмна, но три години по-късно, след хиляди консултации, той знаеше повече тайни от всеки друг в града и си спечели всеобщото възхищение. Срещу него и симпатичната му съпруга живееше семейство с пет деца, но без работа. Мъжът твърдеше, че върти бизнеса с дървен материал, основан от дядо му, но всъщност почти не излизаше от кънтри клуба. Жената играеше голф и бридж и през повечето време надзираваше персонала, на който беше поверила отглеждането на децата си.
С изключение на тези две къщи и Хокът Хаус улицата беше тъмна, защото хората си лягаха рано.
Изведнъж Карла спря, дръпна Джейк за ръката и каза:
— Хана е сама.
— Е, и?
— Според теб в безопасност ли е?
— Разбира се.
Въпреки това двамата инстинктивно се обърнаха. Направиха няколко крачки и Карла призна:
— Не мога да го преживея отново, Джейк. Тъкмо си създадохме нормален ритъм, не искам пак да ме обзема тревога.
— Няма за какво да се тревожиш.
— Нима?
— Добре де, има, но заплахата не е сериозна. Няколко странни обаждания по телефона, до едно от страхливци, които отказват да съобщят имената си и звънят анонимно от улични телефони.
— Това вече съм го чувала точно преди да ни подпалят къщата.
Извървяха още няколко крачки, хванати за ръце.
— Не можеш ли да се отървеш от този случай? — попита тя.
— Едва вчера ми го възложиха.
— Знам. Помня. А утре сутрин ще се срещнеш със съдия Нуз, нали?
— Да, за исканията по делото „Смолуд“.
— Ще обсъждате ли и този случай?
— Със сигурност. И бездруго само за това се говори. Дрю се нуждае от помощ незабавно или поне трябва да го прегледа професионалист. Ако се отвори възможност, ще помоля Нуз за съдействие. А ако по някаква случайност той е намерил друг адвокат, не се съмнявам, че ще ми го съобщи.
— Но не е много вероятно, а?
— Да, не е вероятно толкова скоро. Аз ще поема предварителните изслушвания, ще се погрижа правата на хлапето да не се нарушават, ще се постарая да му намеря помощ, а после, след няколко седмици, ще притисна Нуз да ми намери заместник.
— Обещаваш ли?
— Да. Съмняваш ли се?
— Донякъде.
— Защо?
— Защото не ти е все едно, Джейк, имам усещането, че вече се притесняваш за това дете и близките му и искаш да ги защитиш. Ако съдия Нуз не успее да убеди друг адвокат, много лесно ще те притисне отново. Ти си подходящ. Онова семейство ти има доверие. А и, да си го кажем честно, на теб ти е приятно да си в центъра на събитията.
Завиха по тясната алея към своята къща и се полюбуваха на прекрасния си дом.