— Мислех, че ти искаш да представлявам момчето — каза Джейк.
— Май да, но преди да започнат да ни звънят.
— Това са просто телефонни обаждания, Карла. Няма нищо страшно, докато не започнат да стрелят.
— Е, олекна ми!
Според адвоката на Ърл имотът принадлежал единствено на Стюарт след легализиране на завещанието на дядо му, който починал преди дванайсет години. Двете му бивши съпруги отдавна били извън играта, а имената им изобщо не фигурирали в нотариалния акт. Стюарт нямал деца. Нямал завещание и съгласно законите в щата Мисисипи имотът му щял да бъде наследен поравно от родителите му Ърл и Джанет, братята и сестра му.
След вечеря в понеделник Ърл и двамата му живи синове, Бари и Сесил, отидоха в къщата за първи оглед, след като същия следобед щатските криминалисти я бяха освободили. Не беше желано посещение, но трябваше да го направят. Когато Ърл паркира зад пикапа на Стюарт и угаси фаровете, тримата продължиха да седят пред тъмната къща. Бари и Сесил попитаха дали може да останат в колата. Ърл отговори, че е важно да видят къде е умрял брат им. На задната седалка Бари се мъчеше да сподави риданията си. Накрая излязоха и тръгнаха към входната врата, която завариха отключена.
Ърл събра сили и влезе в спалнята пръв. Чаршафите и завивките бяха свалени от матрака и в средата му се виждаше огромно и отблъскващо петно от засъхнала кръв. Ърл се стовари на единствения стол и закри очите си с ръце. Бари и Сесил останаха на прага, зяпнали зловещото място, където беше издъхнал брат им. По стената над леглото имаше кървави пръски и стотици миниатюрни вдлъбнатини там, където криминалистите бяха изземвали материал, за да правят с него каквото правят. В стаята вонеше на смърт и злодейство — остра и силна миризма като от премазано на пътя животно, която се засилваше, колкото повече я вдишваха.
Ози им беше казал, че могат да изгорят матрака. Замъкнаха го в задния двор през кухнята и малката веранда. Направиха същото с таблата, рамката на леглото и възглавниците. Никой нямаше да спи отново в леглото на Стюарт. В малък дрешник в коридора намериха дрехите и обувките на Джоузи, огледаха ги и Ърл каза:
— Да изгорим и тях.
В скрина откриха бельото, пижамите и чорапите ѝ, а в банята — сешоара и тоалетните ѝ принадлежности. Чантата ѝ беше върху кухненския плот до телефона, а до нея имаше връзка ключове. Сесил остави ключовете и без да поглежда в чантата, я хвърли върху матрака заедно с останалите вещи на Джоузи.
Ърл поля всичко с течност за запалки и драсна клечка кибрит. Гледаха как огънят бързо се разгаря и отстъпиха назад.
— Донесете и нещата на хлапетата — каза Ърл на Сесил и Бари. — Няма да стъпят тук повече.
Качиха се на бегом в стаята на момчето и награбиха всичко, което щеше да изгори — чаршафи, дрехи, обувки, книги, евтин сиди плейър, плакатите от стената. Бари разчисти стаята на момичето. Тя имаше малко повече вещи от брат си, включително няколко плюшени мечета и други животни. В килера намери кашон със стари кукли и играчки, който свали долу, изнесе навън и с удоволствие хвърли върху пращящия огън. Отдръпнаха се от кладата и се вторачиха в нея като хипнотизирани. Стояха така, докато не започна да гасне.
— Ами колата ѝ? — попита Бари баща си.
Ърл впери злобен поглед в старата мазда, паркирана отстрани до къщата, и за миг се зачуди дали да не подпалят и нея, но Бари каза:
— Мисля, че още дължи пари за нея.
— Тогава да не я пипаме — разпореди се Ърл.
Мислеха да приберат личните вещи на Стюарт, пушките и дрехите му, но Ърл реши да оставят това за по-късно. Къщата принадлежеше на семейството отдавна и беше сигурно място. Утре той щеше да смени ключалките, а после редовно да наминава да наглежда. А чрез шерифа щеше да даде да се разбере, че няма причина тази жена, нейните деца или нейните приятели да стъпват отново в техния имот. С колата ѝ щеше да се оправя Ози.
Дог Хикман държеше единствения магазин за мотоциклети в града и продаваше и стари, и нови машини. Не беше чужд на незаконните дейности, но беше достатъчно умен да не допуска да го заловят и в досието му имаше само една отдавнашна присъда за шофиране в нетрезво състояние. Беше добър познайник на полицията, но тъй като не притесняваше хората, го оставяха на мира. Пороците на Дог бяха комарът, контрабандният алкохол и търговията с трева.
Мик Суейзи беше изтъргувал няколко мотоциклета на Дог и го познаваше добре. Отби се в магазина му вече по тъмно в понеделник, увери го, че не идва по работа, и прие една бира. Веднага мина на въпроса и обясни на Дог, че Ози не търси кого да обвини, а просто иска да разбере какво се е случило в събота вечерта.