— Обикновено е така — пошушна в отговор жената.
Хари Рекс също пристигна и започна да обижда адвоката на застрахователната компания. Навъртаха се и други хора, които наблюдаваха тълпата и се питаха каква е причината за струпването. Пристави и помощник-шерифи се бяха скупчили в единия край, наясно със слуха, но и с факта, че няма заповед обвиняемият да бъде доведен от ареста.
Лоуел Дайър влезе през странична врата и поздрави Джейк. Уговориха се възможно най-скоро да обсъдят нещата с Омар Нуз. В десет часа почитаемият съдия ги повика в кабинета си и им предложи кафе, докато подреждаше втората си дневна доза лекарства. Тогата му висеше на вратата, а сакото му беше окачено на облегалката на стола.
— Как е обвиняемият? — попита той.
Нуз беше висок и открай време слаб, с леко хлътнал в средата нос, който често се зачервяваше повече от бледата кожа на лицето му. Наглед пращеше от здраве, затова, докато го наблюдаваха как гълта един куп хапчета, адвокатът и прокурорът са зачудиха колко сериозно е състоянието му. Все пак не се осмелиха да го попитат какво му е.
Джейк наля кафе в две картонени чашки и двамата с Дайър седнаха срещу съдията.
— Момчето не е добре, господин съдия — отговори Джейк. — Посетих го пак днес сутринта, съвсем се е затворило в себе си. Според мен преживява нервен срив. Възможно ли е да уредим преглед и евентуално лечение? Може да се окаже просто едно болно дете.
— Дете ли? — възкликна Дайър. — Опитай се да го обясниш на семейство Коуфър.
— Той е на шестнайсет, Джейк — напомни му съдия Нуз. — Не е дете.
— Почакайте само да го видите.
— Къде да бъде прегледан? — попита Дайър.
— Предпочитам да го поверим на специалисти в щатската болница.
— Лоуел?
— Щатът възразява, поне засега.
— Не съм сигурен, че имаш право да възразяваш — отбеляза Джейн. — Още няма заведено дело. Не трябва ли да изчакаш връчването на обвинителния акт?
— Да, вероятно трябва.
— Проблемът е, че момчето се нуждае от помощ сега — настоя Джейн. — Още днес. Незабавно. Травмирано е и състоянието му няма да се подобри в ареста. Трябва да го прегледа психиатър, някой, който разбира повече от нас. Иначе Дрю вероятно ще се влоши още повече. Понякога отказва да говори с мен. Не знае кой ден е. Не се храни. Има налудничави сънища и халюцинации. Само седи, рее поглед и издава някакъв странен звук, някакво мънкане, все едно е загубил разсъдък. Не искаш ли обвиняемият да е здрав, Лоуел? Ако е побъркан, не можеш да го изправиш пред съда. Нищо не пречи поне да заведем при него специалист.
Дайър погледна към Нуз, който явно беше сдъвкал горчиво хапче.
— Престъпление, заподозрян, задържане, арест. Според мен е време за първа поява на обвиняемия в съда.
— Ще откажем — заяви Джейк. — Нищо няма да спечелим, ако го доведем с полицейска кола и го вкараме в съдебната зала. В момента той просто няма да го понесе. Казвам ви честно, господин съдия, според мен момчето не съзнава какво се случва около него.
Дайър се усмихна и поклати глава, сякаш изпитваше съмнения.
— Май се готвиш да пледираш невменяемост, Джейк.
— Не е така, защото съдия Нуз обеща да намери друг адвокат за процеса, ако изобщо се стигне дотам.
— О, ще има процес, Джейк, обещавам ти — каза Дайър. — Не може да убиеш човек най-хладнокръвно и да ти се размине.
— На никого няма да му се размине, Лоуел. Просто се тревожа за това момче. Изгубило е всякаква връзка с действителността. Какво ще навреди един лекарски преглед?
Нуз приключи с хапчетата. Погледна Джейк и попита:
— Кой ще го направи?
— Щатската здравна служба има регионален офис в Оксфорд. Може да го заведем да го прегледат.
— А не може ли те да изпратят човек тук? — попита Нуз. — Не ми се иска обвиняемият да напуска ареста толкова скоро.
— Съгласен съм — каза Дайър. — Още не е минало погребението. Не съм сигурен, че хлапето ще е в безопасност навън.
— Добре — кимна Джейк. — Не ме интересува как точно ще го направим.
Нуз вдигна ръце и призова за ред.
— Хайде да уговорим план за действие. Лоуел, допускам, че възнамеряваш да отправиш обвинение в предумишлено убийство, така ли е?
— Господин съдия, още е рано да се каже, но да, засега клоня натам. Според мен фактите сочат в тази посока.
— А кога ще представиш случая пред голямото жури?
— Събираме се тук след две седмици, но винаги мога да свикам заседанието и по-рано. Имате ли предпочитания?
— Не. Голямото жури не е моя работа. Джейк, как си представяш събитията през следващите няколко седмици?