— Благодаря ви, господин съдия. Поради крехката възраст на моя клиент нямам друг избор — трябва да помоля да прехвърлите делото към съда за непълнолетни.
Лоуел Дайър си замълча, за да даде възможност на Нуз да отговори. Съдията го погледна с извити вежди и тогава Дайър каза:
— Разбира се, щатът ще възрази на такова искане. Ние смятаме, че делото трябва да се гледа в този съд и обвиняемият трябва да бъде третиран като възрастен.
Джейк не реагира. Отпи глътка кафе и погледна към бележника си, сякаш знаеше, че точно това предстои. И наистина знаеше, тъй като нямаше никакъв шанс Омар Нуз да допусне съдът за непълнолетни на окръг Форд да гледа дело за толкова тежко престъпление. По-незначителни престъпления на тийнейджъри — кражби на автомобили и стоки от магазините, наркотици — често се изпращаха в по-долна инстанция, където съдията беше известен със своето здравомислие. Но това не важеше за сериозните престъпления, свързани с телесни повреди, и със сигурност не важеше за убийствата.
Повечето бели южняшки семейства смятаха, че едно шестнайсетгодишно момче като Дрю Гамбъл, което е застреляло мъж, спящ в собственото си легло, трябва да бъде съдено като възрастен и да получи строга присъда, дори смърт. Малцина бяха на различно мнение. Джейк се съмняваше, че Дрю е способен да проумее какво означава престъпно намерение.
Освен това Джейк познаваше политическата реалност. Следващата година, 1991-ва, и прокурорът, и съдията щяха да се кандидатират за преизбиране: Дайър за пръв път, а Нуз за пети. Макар да наближаваше седемдесет и да пиеше много лекарства, почитаемият съдия не даваше признаци, че се кани да забави темпото. Харесваха му работата, престижът, заплатата. Нямаше сериозни съперници — малцина юристи бяха склонни да отправят предизвикателство към действащ и утвърден съдия, — но винаги съществуваше вероятността някой по-слаб кандидат да се сдобие с неочаквана популярност и избирателите да решат, че искат ново лице. Три години по-рано един адвокат шарлатанин от окръг Милбърн дишаше във врата на Нуз и му отправи нелепи обвинения за снизходителни присъди по наказателни дела. Спечели една трета от гласовете — впечатляващо постижение за непознат и неблагонадежден кандидат.
Сега се очертаваше нова заплаха. Джейк беше дочул слуховете и беше сигурен, че са стигнали и до Нуз. Руфъс Бъкли, бившият областен прокурор, фукльото, когото Дайър беше разгромил на оспорвани избори, мътеше водата и пускаше намеци, че е хвърлил око на съдийското място на Нуз. Бъкли беше изтласкан извън играта и работеше в малка кантора в Смитфийлд, където съставяше завещания, кипеше от яд и кроеше планове за завръщането си. Най-голямата му загуба беше оправдателната присъда на Карл Лий Хейли, за която щеше да вини Нуз до края на живота си. А също и Джейк. Както и всеки, който имаше дори далечна връзка с делото. Всеки, освен себе си.
— Подай искането си навреме — каза Нуз, сякаш вече беше взел решение.
— Добре, господин съдия. А сега за психиатричния преглед.
Нуз се изправи, изсумтя и отиде до бюрото си, взе лулата от пепелника и я пъхна между пожълтелите си зъби.
— Според теб е спешно, така ли?
— Да, господин съдия. Опасявам се, че състоянието на момчето се влошава с всеки час.
— Ози виждал ли го е?
— Ози не е психиатър. Сигурен съм, че го е виждал, защото то е в ареста.
Нуз погледна към Дайър и попита:
— Каква е твоята позиция по този въпрос?
— Щатът не възразява срещу прегледа, но не желая това момче да излиза от ареста по никаква причина.
— Ясно. Добре, ще подпиша заповедта. Имате ли нещо друго за днес?
— Не, господин съдия — отговори Дайър.
— Свободен си, Лоуел.
Любопитните продължаваха да се стичат в съдебната зала. Минутите се нижеха, но съдия Нуз не се появяваше. До ложата на журито седеше Уолтър Съливан заедно с колегата си Шон Гилдър, адвокат по застрахователни дела от Джаксън, който защитаваше железопътната компания по делото „Смолуд“. Двамата разговаряха тихо за едно-друго, предимно по правни въпроси, но когато зрителите се умножиха, Уолтър започна да осъзнава нещо.
Инстинктът не беше излъгал Хари Рекс. Адвокатите на железопътната и на застрахователната компания най-сетне се бяха съгласили да се обърнат към Джейк за предварителни разговори относно евентуално споразумение. Възнамеряваха обаче да подходят крайно предпазливо. От една страна, делото криеше опасности, защото загубите бяха тежки — четирима загинали членове на едно семейство, — а то щеше да се гледа на територията на Джейк, всъщност в съдебната зала, от която той беше извел Карл Лий Хейли като невинен и свободен човек. От друга страна, адвокатите все още вярваха в шанса си да спечелят, защото имаше неспазени правила. Изглежда, че водачът на автомобила, Тейлър Смолуд, се беше блъснал в четиринайсетия товарен вагон на движещ се влак, без изобщо да докосне спирачката. Вещото им лице беше на мнение, че колата се е движела с около сто и десет километра в час. Според експерта на Джейк скоростта беше по-скоро деветдесет и пет километра в час. Ограничението в този пуст участък от пътя беше деветдесет километра.