Имаше и други причини за тревога. Прелезът открай време беше поддържан лошо и Джейк разполагаше със снимки и документи, които го доказваха. Ставали бяха и други катастрофи, а Джейк беше подготвил увеличени изображения на докладите, които да покаже на съдебните заседатели. Единственият очевидец беше неблагонадежден дърводелец, пътувал на стотина метра зад колата на Смолуд, който в показанията си заявяваше убедено, че червената мигаща светлина не е работела в момента на сблъсъка. Носеха се слухове, все още непотвърдени, че този свидетел преди това е пил в някаква долнопробна кръчма.
Ето това беше най-плашещият аспект от евентуален съдебен процес в окръг Форд. Джейк Бриганс беше почтен млад адвокат с безупречна репутация и играеше по правилата. Само че в екипа му бяха и Хари Рекс, втори адвокат по делото, и омразният Лушън Уилбанкс, които не се церемоняха много-много с професионалната етика.
Обстоятелствата правеха голямата присъда много вероятна, но съдебните заседатели като нищо можеха да хвърлят вината върху Тейлър Смолуд и да отсъдят в полза на железопътната компания. При наличието на толкова много неизвестни застрахователната компания искаше да проучи как стои въпросът с евентуално споразумение. Ако Джейк искаше милиони, преговорите нямаше да продължат дълго. Ако предпочетеше по-благоразумен подход, щяха да намерят основа за разговор и всички да останат доволни.
Уолтър Съливан рядко участваше в дела лично, предпочиташе ролята на местния адвокат, съдействащ на големи фирми от Джаксън и Мемфис, когато пристигат в града и се нуждаят от представител. Той вземаше скромен хонорар и обикновено само използваше връзките си и помагаше за избягването на евентуални проблеми при избора на съдебните заседатели.
Залата жужеше от слухове и Съливан си даде сметка, че Джейк е на път да стане най-популярният адвокат в града. Хората не бяха дошли в подкрепа на Дрю Гамбъл и семейството му. Нищо подобно. Бяха дошли, за да отправят преливащите си от ненавист погледи към убиеца и мълчаливо да се гневят, ако той получи несправедливо състрадателно отношение. Ако господин Бриганс успееше отново да направи чудо и да издейства освобождението на момчето, имаше вероятност от улични размирици.
Съливан се приведе към колегата си и каза:
— Хайде да обсъдим исканията и да не засягаме въпроса със споразумението, поне не днес.
— Защо?
— После ще ти обясня. Имаме предостатъчно време.
В другия край на съдебната зала Хари Рекс дъвчеше оръфания край на незапалена пура и се преструваше, че слуша глупавия виц, който му разказваше приставът, а всъщност оглеждаше публиката. Разпозна своя съученичка от гимназията, не помнеше моминското ѝ име, но знаеше, че е омъжена за мъж от семейство Коуфър. Колко хора в залата бяха роднини на жертвата? Колко от тях щяха да намразят Джейк Бриганс?
С всяка минута зрителите в залата се умножаваха и първоначалните опасения на Хари Рекс се потвърдиха. Неговият приятел Джейк се беше нагърбил със случай, който нямаше да му донесе никакви пари, но щеше да навреди на другото дело, от което можеха да спечелят огромен хонорар.
11
Късно във вторник сутринта пастор Чарлс Макгари, съпругата му Мег и Кийра пристигнаха в болницата и отидоха в чакалнята на третия етаж при жените от паството. Те държаха ситуацията под контрол и хранеха половината болничен персонал и някои от пациентите.
Малко неща вълнуваха хората от провинцията повече от посещение или лечение в болницата, затова членовете на църковната общност се бяха сплотили около семейство Гамбъл със загриженост и въодушевление. Поне около Джоузи и Кийра. Обвиненият в убийството Дрю беше в ареста и не беше тяхна грижа. Майката и сестрата обаче не бяха направили нищо нередно и отчаяно се нуждаеха от състрадание.
Стаята на Джоузи беше пълна с медицински сестри, които я подготвяха за пътуването. Кийра я прегърна, после се отдръпна в ъгъла, където Чарлс чакаше и наблюдаваше. Лекарите бяха убедени, че в по-голямата болница в Тюпълоу има специалист по реконструкция на челюстта, и бяха насрочили операцията ѝ за сряда сутринта.