Джоузи успя да спусне крака от леглото, да стъпи без чужда помощ и да направи трите крачки до носилката, върху която се отпусна, докато медицинските сестри наместваха тръбичките и жиците. Опита се да се усмихне на дъщеря си, но лицето ѝ беше подуто и превързано.
Пасторът, съпругата му и Кийра тръгнаха след носилката по коридора, където минаха покрай загрижените жени от църквата „Добрият пастир“, после стигнаха до служебния асансьор и до сутерена, където чакаше линейка. Кийра забърза с Чарлс и Мег към колата им. Последваха линейката извън града. Тюпълоу се намираше на един час път.
Докато Джейк се опитваше да се измъкне от съда през задния вход, някой го повика по име. Изненада се да види Ози, който добре познаваше тайните коридори и помещения на сградата.
— Имаш ли една минута? — попита той, когато спряха до старите автомати за напитки и десертчета.
Ози предпочиташе присъствието му в сградата на съда да се забелязва, ръкуваше се с хората, потупваше ги по гърба, смееше се — ведър и общителен в ролята на политик, който набира подкрепа. След като се спотайваше, значи не желаеше да го виждат с него.
— Разбира се — отговори Джейк.
Не че той или който и да било в окръга можеше да откаже на шерифа.
Ози му подаде квадратен плик с печата на шерифството.
— Ърл Коуфър се обади днес сутринта и изпрати племенника си да донесе това. Ключовете за колата на госпожа Гамбъл. Отидохме да я докараме, паркирана е зад ареста. Просто те осведомявам.
— Не знаех, че представлявам Джоузи Гамбъл.
— Вече да, поне така си мислят всички. Ърл беше пределно ясен. Не желае тя да припарва в имота. Сменили са ключалките и ако я видят наблизо, сигурно ще открият стрелба. Тя и децата имали там малко дрехи и лични вещи, но всичко е унищожено. Ърл се похвали, че ги е изгорил снощи заедно с окървавения матрак. Каза, че едва не подпалили и колата, но се сетили, че тя май още дължи пари за нея.
— Просто предупреди Ърл да внимава с кибрита, ясно?
— Ще ми се да съм далече от него няколко дни.
— Той беше ли в съда днес сутринта?
— Да, струва ми се. Не му харесва, че представляваш този, който е убил сина му.
— Не познавам Ърл Коуфър и не виждам причина той да се занимава с моята адвокатска практика.
— В плика има и чек за заплата.
— А, добра новина.
— Не се вълнувай. Тя работела в автомивка северно от града, дължали ѝ пари за предишната седмица. Сигурно не са много. Някой донесъл в ареста чека.
— Значи са я уволнили?
— Така изглежда. Споменаха ми, че жената работела и в магазина до гимназията. Ти проучи ли я?
— Аз не, но ти явно си го направил.
— Родена е в Орегон, на трийсет и две години. Баща ѝ служил във военновъздушните сили, но не като пилот. Семейството често се местело. Отраснала във военна база в Билокси, но баща ѝ загинал при някаква експлозия. Напуснала училище на шестнайсет, когато родила Дрю. Гордият татко е някакъв хъшлак на име Барбър, но той отдавна не е в картинката. Две години по-късно родила момиче от друг баща — някой си Мабри. Той сигурно дори не знае. Живяла на различни места, обаче сведенията са откъслечни. На двайсет и шест се омъжила за някой си Колстън, но романсът приключил, когато той влязъл зад решетките за трийсет години. Наркотици. Развод. Тя лежала две години в Тексас за търговия и притежание. Не съм сигурен какво е станало с децата, защото, както знаеш, тези дела са поверителни. Излишно е да ти казвам, че не им е било лесно. А сега положението ще се влоши още повече.
— Без съмнение. Те са бездомни. Жената е безработна, утре ѝ предстои операция, няма къде да отиде, когато я изпишат от болницата. Дъщеря ѝ живее при свещеника им, а синът ѝ е в ареста.
— Съчувствие ли търсиш?
Джейк си пое дълбоко дъх и впери поглед в приятеля си.
— Не.
Преди да си тръгне, Ози каза:
— Когато ти се отвори възможност, попитай хлапето защо е дръпнало спусъка.
— Мислело, че майка му е мъртва.
— Е, явно е сбъркало.
— Да, така е. Затова дайте да убием и него.
С плика в ръка Джейк проследи с поглед шерифа, който зави по коридора.
След дългогодишен опит и наблюдения Джейк познаваше в подробности ритъма и потока на търговската дейност на площада, затова беше сигурен, че в четири и половина следобед Кафето ще е празно, а Дел ще бърше евтините прибори с хартиени салфетки и ще чака да стане пет, за да затвори. На закуска и на обед тя дирижираше клюките: подклаждаше ги, когато позатихнат, и ги успокояваше, когато станат твърде ожесточени. Дел слушаше внимателно, не пропускаше нищо и незабавно укоряваше някой сладкодумен разказвач, който се отклоняваше от сценария. Не търпеше нецензурен език. Неприлична шега би могла да ти отнеме правото да посещаваш заведението. Наложеше ли се да скастри някой клиент, тя го правеше светкавично и безжалостно, без да се притеснява дали няма да го прогони. Паметта ѝ беше легендарна, често я обвиняваха, че тайно си води записки, за да помни по-важните слухове. Когато искаше да узнае истината, Джейк отиваше в Кафето към четири и половина и сядаше на бара.