Всички отговорности щяха да легнат на плещите на Дрю, защото беше по-големият. След смъртта на майка им не му оставаше друг избор, освен да възмъжее. Само той беше способен да спаси себе си и сестра си от този кошмар, продължил твърде дълго.
Сепна се от някакъв шум. Откъм спалнята се разнесе сумтене или ръмжене, или нещо подобно, а пружините на матрака изскърцаха. Стю може би се свестяваше.
Дрю и Кийра бяха на предела на силите си. Мигът беше настъпил, бяха получили своя единствен шанс да оцелеят и той непременно трябваше да действа. Върна се в спалнята, забоде поглед в Стю, който все още лежеше по гръб, мъртвопиян, но единият му ботуш се беше изхлузил незнайно как и беше тупнал на пода. Заслужаваше да умре. Дрю бавно затвори вратата, сякаш за да предпази Кийра, да не замесва и нея. Щеше ли да бъде трудно? Той стисна пистолета с две ръце. Притаи дъх и наведе дулото, докато то застана на сантиметри от лявото слепоочие на Стю.
Затвори очи и дръпна спусъка.
2
Кийра не вдигна поглед. Продължи да гали косата на майка си и попита:
— Какво направи?
— Застрелях го — отвърна Дрю. Гласът му прозвуча безизразно, без страх и без съжаление. — Застрелях го.
Тя кимна и не каза нищо повече. Той отиде в дневната и отново надникна през прозореца. Къде бяха червените и сините светлини? Къде бяха патрулките и линейките? Обаждаш се и съобщаваш, че майка ти е убита от безмилостен звяр, но никой не идва. Дрю погледна колко е часът. 2:47. Щеше да запомни завинаги точния час, в който беше застрелял Стюарт Коуфър. Ръцете му трепереха, ушите му бучаха, но в 2:47 през нощта той без капка угризение бе застрелял мъжа, убил майка му. Върна се в спалнята и светна лампата на тавана. До главата на Стю лежеше пистолетът, а на лявото му слепоочие имаше малка грозна дупка. Очите му бяха отворени и изцъклени. Локвичка яркочервена кръв попиваше в чаршафите и се уголемяваше.
Дрю отиде в кухнята, където нищо не се беше променило. Влезе в дневната, светна още една лампа и отвори входната врата. После седна на удобното кресло на Стю, който побесняваше, ако спипаше някой на трона си. Креслото пазеше миризмата му — на застоял цигарен дим, пот, стара кожа, уиски и бира. Няколко минути по-късно Дрю реши, че мрази креслото, и си дръпна стол до прозореца в очакване на светлините.
Първите бяха сини, примигваха и се въртяха като бесни, а когато колата изкачи последната стръмнина по пътя, страхът връхлетя Дрю и той започна да се задушава. Идваха да го отведат. Щеше да тръгне от тук с белезници на задната седалка на патрулката, а не можеше да направи нищо, за да предотврати ареста.
След това се появи линейка с червена лампа, след нея — още една патрулка. Когато стана ясно, че телата са две, а не едно, светкавично пристигна още една линейка, последвана от още полиция.
Джоузи имаше пулс. Бързо я натовариха на носилка и се изстреляха към болницата. Дрю и Кийра бяха отделени в дневната и им наредиха да не мърдат. Като че ли можеха да отидат някъде. Цялата къща светеше, във всяка стая имаше униформени.
Шериф Ози Уолс пристигна сам и беше посрещнат на двора от помощник-шериф Мос Тейтъм, който му каза:
— Изглежда, Коуфър се е прибрал късно, спречкали са се, той я е пошляпнал, после е заспал дълбоко. Момчето е докопало пистолета му и го е простреляло в главата. Умрял е на място.
— Говори ли с момчето?
— Аха. Дрю Гамбъл, на шестнайсет, син на гаджето на Коуфър. Не е много разговорлив. Според мен е в шок. Сестра му Кийра е на четиринайсет и каза, че живеят тук от около година, а Коуфър бил насилник и постоянно биел майка им.
— Коуфър е мъртъв, така ли? — попита Ози, все още невярващ.
— Мъртъв е, шефе.
Потресен и недоумяващ, Ози поклати глава и се запъти към входната врата, която беше широко отворена. Вътре спря и хвърли поглед към Дрю и Кийра, които седяха един до друг на канапето, гледаха в пода и се мъчеха да не забелязват суматохата. Ози понечи да ги заговори, но се отказа. Тръгна след Тейтъм към спалнята, където всичко беше непокътнато. Пистолетът се намираше на трийсетина сантиметра от главата на Коуфър, а в средата на матрака се беше образувал голям кървав кръг. Изходната рана от другата страна беше отнесла част от черепа, а чаршафите, възглавниците, таблата на леглото и стената бяха опръскани с кръв.
В момента Ози имаше четиринайсет помощник-шерифи на щат. Вече бяха останали тринайсет. Имаше и седем души, работещи почасово, както и много доброволци, с които хич не му се разправяше. Ози беше шериф на окръг Форд от 1983-та, избран седем години по-рано с историческа победа. Историческа, защото по онова време той беше единственият чернокож шериф в Мисисипи и първият изобщо в окръг с преобладаващо бяло население. За седем години не беше изгубил нито един свой служител. Кракът на Дуейн Луни беше раздробен по време на престрелката, заради която Карл Лий Хейли бе изправен на съд през 1985-а, но Луни все още работеше в полицията.