Сега Ози стоеше пред първата си загуба в цялата ѝ страховитост. Стюарт Коуфър, един от най-добрите и несъмнено най-безстрашните му хора, лежеше мъртъв, а от тялото му все още изтичаше нещо.
Ози свали шапката си, прошепна кратка молитва и се отдръпна. Без да откъсва очи от Коуфър, той каза:
— Убийство на служител на закона. Повикайте момчетата от щатската полиция, нека те да разследват. Не докосвайте нищо. — Погледна към Тейтъм и попита: — Говори ли с децата?
— Да.
— Все същото ли?
— Да, шефе. Момчето отказва да говори. Сестра му призна, че той го е застрелял. Мислели, че майка им е мъртва.
Ози кимна и се замисли над случилото се.
— Добре, повече никакви въпроси към тях, никакви разпити — разпореди се той. — От този момент адвокатите ще следят под лупа всяко наше действие. Отведете децата, но нито дума с тях. Всъщност качете ги в моята кола.
— С белезници ли?
— Разбира се. За момчето. Имат ли роднини наблизо?
Помощник-шериф Мик Суейзи се прокашля и каза:
— Едва ли, Ози. Познавах добре Коуфър — той прибра жената при себе си и каза, че имала тежък живот. Един развод зад гърба ѝ, дали не бяха и два? Не съм сигурен откъде е, но не е от тук. Идвах преди няколко седмици заради обаждане на спешния телефон, но тя не подаде жалба.
— Добре. Ще се оправим. Аз ще откарам децата. Мос, идваш с мен. Мик, ти остани тук.
Дрю се изправи, когато му наредиха, и протегна ръце. Мос Тейтъм внимателно щракна белезниците на заподозрения, изведе го от къщата и го побутна към колата на шерифа. Кийра ги последва, бършейки сълзите си. По склона примигваха многобройни светлини. Беше се разчуло, че има убит помощник-шериф, и всяко ченге от окръг Форд, което не беше на смяна, искаше да се увери с очите си.
Ози заобиколи другите патрулки и линейки и потегли по черния път към шосето. Включи синята лампа и натисна газта.
— Може ли да видим майка си, господине? — попита Дрю.
Ози погледна към Тейтъм и поръча:
— Записвай.
Тейтъм извади малък диктофон от джоба си и натисна копчето.
— Добре, вече записваме всичко. Аз съм шериф Ози Уолс, днес е двайсет и пети март, хиляда деветстотин и деветдесета година, часът е три и петдесет и една през нощта. Карам към ареста на окръг Форд заедно с помощник-шериф Мос Тейтъм на предната седалка, а на задната седалка е… Как се казваш, синко?
— Дрю Алън Гамбъл.
— На колко си години?
— На шестнайсет.
— А твоето име, момиче?
— Кийра Гейл Гамбъл, на четиринайсет съм.
— Как се казва майка ви?
— Джоузи Гамбъл. Тя е на трийсет и две.
— Добре. Съветвам ви да не говорите за случилото се тази нощ. Изчакайте адвоката си. Ясно?
— Да, господине.
— И така, попитахте как е майка ви, нали?
— Да, господине. Жива ли е?
Ози погледна към Тейтъм, който сви рамене и каза за записа:
— Доколкото ни е известно, Джоузи Гамбъл е жива. Откарана е от местопрестъплението с линейка и сигурно вече е в болницата.
— Може ли да я видим? — попита Дрю.
— Не веднага — отвърна Ози.
Пътуваха мълчаливо известно време, после той каза за целите на записа:
— Ти си бил пръв на местопрестъплението, нали?
— Да — отговори Тейтъм.
— А попита ли двете деца какво се е случило?
— Да. Момчето, Дрю, мълчеше. Попитах сестра му Кийра дали знае нещо и тя каза, че брат ѝ е застрелял Коуфър. Тогава престанах да задавам въпроси. Ясно беше какво се е случило.
Радиото пращеше, целият окръг Форд явно беше буден, нищо че беше тъмно. Ози намали звука и се умълча. Натискаше газта и големият му кафяв форд бучеше. Беше настъпил осевата линия и предизвикваше всяка досадна твар да се изпречи на платното, ако смее.
Шерифът нае Стюарт Коуфър преди четири години, когато той се върна в окръг Форд след преждевременно прекратената си военна кариера. Стюарт обясни криво-ляво дисциплинарното си уволнение — било поредица от недоразумения и формалности. Ози му даде униформа, постави го на шестмесечен изпитателен срок и го изпрати в полицейската академия в Джаксън, където той се представи отлично. Нямаше оплаквания от работата му. Коуфър светкавично се превърна в легенда, когато сам пипна трима наркопласьори от Мемфис, които се бяха заблудили в провинциалния окръг Форд.