Личният му живот беше друга история. Ози го беше мъмрил строго най-малко два пъти след пиянски прояви и сбивания, а Стюарт, както винаги, се извиняваше със сълзи на очи, обещаваше да се поправи и се кълнеше във вярност към Ози и управлението. И наистина беше страшно предан.
Ози не търпеше неприятни служители и негодниците не се задържаха дълго. Коуфър беше от популярните помощник-шерифи и обичаше да работи като доброволец в училища и градски клубове. Докато бе служил в армията, беше пътувал доста — рядкост сред провинциалните му колеги, повечето от които не бяха напускали дори щата. В очите на хората той беше ценен служител, усмихнат, шегобиец, помнеше имената на всички, минаваше пеша през квартала на цветнокожите, невъоръжен, и раздаваше бонбони на децата.
В личния си живот обаче имаше проблеми, които събратята му по униформа се стараеха да пазят в тайна от Ози. Тейтъм и Суейзи, както и повечето помощник-шерифи, познаваха донякъде тъмната страна на Стюарт, но им беше по-лесно да я пренебрегват и да се надяват, че никой няма да пострада и всичко ще се нареди добре.
Ози отново погледна в огледалото към Дрю, който беше навел глава със затворени очи и не издаваше нито звук. Въпреки гнева и изумлението си Ози трудно можеше да си представи това хлапе като убиец. Слаб, малко по-нисък от сестра си, блед, плах, видимо съкрушен, той можеше да мине за дванайсетгодишен.
Профучаха по тъмните улици на Клантън и скоро спряха пред ареста на две преки от площада. Пред входа стояха помощник-шериф и човек с фотоапарат.
— По дяволите! — изруга Ози. — Това е Дюма Лий, нали?
— Боя се, че да — отговори Тейтъм. — Явно се е разчуло. Напоследък всички подслушват полицейските честоти.
— Вие останете в колата. — Ози излезе, затръшна вратата и се запъти към репортера, клатейки глава. — Нищо няма да измъкнеш, Дюма — отсече той грубо. — Замесен е непълнолетен и ти няма да получиш нито името му, нито снимка. Изчезвай!
Дюма Лий беше един от двамата криминални репортери на вестник „Форд Каунти Таймс“ и познаваше добре Ози.
— Ще потвърдиш ли, че е убит полицай?
— Нищо няма да потвърдя. Имаш десет секунди да се разкараш, преди да ти щракна белезниците и да те тикна на топло.
Репортерът подви опашка и скоро се изгуби в мрака. Ози го проследи с поглед, после двамата с Тейтъм свалиха децата от колата и бързо ги вкараха вътре.
— Ще ги разпитвате ли? — попита надзирателят.
— Не сега, по-късно. Заведи ги в килията за непълнолетни.
Тейтъм следваше групата, докато превеждаха Дрю и Кийра през стена от решетки и после по тесен коридор към дебела метална врата с тясно прозорче. Надзирателят я отвори и децата влязоха в празното помещение. Имаше две двуетажни легла и мръсна тоалетна в ъгъла.
— Свали му белезниците — заповяда Ози. Тейтъм ги махна и Дрю веднага разтърка китките си. — Ще останете тук няколко часа — обясни Ози.
— Настоявам да видя майка си — каза Дрю по-категорично, отколкото очакваше Ози.
— Синко, намираш се в ареста и в момента не можеш да настояваш за нищо. Арестуван си за убийството на служител на закона.
— Той уби майка ми.
— Майка ти не е мъртва, за щастие. Отивам в болницата да проверя как е. Когато се върна, ще ти съобщя какво съм научил. Повече от това не мога да направя.
— А аз защо съм арестувана? Нищо не съм направила — обади се Кийра.
— Знам. Тук си от съображения за сигурност, но няма да останеш дълго. Ако те освободим след няколко часа, имаш ли къде да отидеш?
Кийра погледна Дрю, явно и двамата нямаха никаква представа.
— Имате ли някакви роднини наблизо? — попита Ози. — Лели, чичовци, дядовци, баби? Някакви близки?
Двамата се позачудиха, после поклатиха глави.
— Добре. Ти си Кийра, нали?
— Да, господине.
— Ако трябва в момента да се обадиш на някого да те вземе, кого ще потърсиш?
Тя забоде очи в краката си и промълви:
— Нашия свещеник, отец Чарлс.
— Чарлс кой?
— Чарлс Макгари в Пайн Гроув.
Ози мислеше, че познава всички свещеници, но явно този го беше пропуснал. Всъщност в окръга имаше триста църкви. Повечето бяха разпръснати из околността и бяха печално известни с ежбите и разцеплението си, и с умението си бързо да прогонват проповедниците. Как да му хванеш края? Ози погледна към Тейтъм и призна:
— Не го познавам.