— Аз го познавам. Свестен е.
— Позвъни му, събуди го и го повикай тук. — Шерифът се обърна към децата и каза: — Тук сте в безопасност. Ще ви донесат нещо за ядене. Разполагайте се. Аз отивам в болницата.
Постара се да не проявява съчувствие. Основната му грижа беше мъртвият помощник-шериф, а пред него стоеше убиецът му. И все пак децата бяха толкова безпомощни и трогателни, че Ози не успяваше да събуди в себе си желание за мъст.
Кийра вдигна насълзените си очи и попита:
— Той наистина ли е мъртъв?
— Да.
— Съжалявам, но Стю често биеше мама, нас също ни тормозеше.
Ози вдигна ръце и каза:
— Да спрем дотук. Ще доведем адвокат да поговори с вас, на него кажете всичко, което пожелаете. Но засега си мълчете.
— Добре, господине.
Ози и Тейтъм излязоха от килията и затръшнаха вратата. Надзирателят на пропуска затвори телефона и съобщи:
— Шерифе, беше Ърл Коуфър. Току-що научил, че синът му Стюарт е убит. Много е разстроен. Казах му, че нищо не знам, но трябва да му се обадите.
Ози изруга едва чуто и промърмори:
— Тъкмо се канех, но трябва да отида до болницата. Ти ще се справиш ли?
— Няма — отговори Тейтъм.
— Разбира се, че ще се справиш. Кажи му само няколко факта и му обясни, че ще звънна по-късно.
— Много ти благодаря.
— Действай.
Ози излезе и потегли с колата.
Наближаваше пет сутринта, когато шерифът пристигна на празния паркинг на болницата. Спря близо до спешното отделение, влезе вътре и едва не се сблъска с Дюма Лий, който го беше изпреварил.
— Без коментар, Дюма. Започваш да ме дразниш.
— Това ми е работата, шерифе. Просто търся истината.
— Не знам каква е истината.
— Жената мъртва ли е?
— Не съм лекар. А сега ме остави на мира.
Ози натисна копчето на асансьора и заряза репортера в коридора. На третия етаж го посрещнаха двама помощник-шерифи. Те придружиха шефа си до едно бюро, където ги очакваше млад лекар. Ози представи всички, ръкуваха се.
— Какво можете да ни кажете? — попита той.
Лекарят отговори, без да поглежда в болничния картон:
— Тя е в безсъзнание, но състоянието ѝ е стабилно. Челюстта ѝ е счупена отляво и скоро ще трябва да оперираме, за да я наместим, но не е спешно. Изглежда, е била ударена много силно и е загубила съзнание.
— Други травми?
— Всъщност няма, освен няколко синини по китките и шията, но нищо, което да изисква болнично лечение.
Ози въздъхна с облекчение и благодари на Бог, че убийството е само едно.
— Значи жената ще се оправи?
— Жизнените ѝ показатели са добри. В момента няма основание да очакваме друго, освен пълно възстановяване.
— А кога ще дойде в съзнание?
— Трудно ми е да прогнозирам, но вероятно в рамките на четиресет и осем часа.
— Добре. Вижте, сигурен съм, че документацията ви е изрядна, но все пак ви предупреждавам, че всичко, което правите с тази пациентка, най-вероятно един ден ще се гледа под лупа в съда. Постарайте се да има много рентгенови и цветни снимки.
— Добре, шерифе.
— Ще оставя тук един колега да дежури.
Ози се отдалечи към асансьора и напусна болницата. Докато шофираше обратно към ареста, се обади по радиостанцията на Тейтъм. Разговорът с Ърл Коуфър беше преминал трудно, както се очакваше.
— Най-добре му се обади, Ози. Закани се, че отива на място да види с очите си.
— Ей сега ще му звънна.
Ози приключи разговора точно докато спираше пред входа на ареста.
Взе телефона си, впери поглед в него и както обикновено в такива ужасни мигове, си спомни за свои обаждания късно нощем или призори до други семейства. Обаждания със страшни новини, които съсипваха живота на много хора, обаждания, които той мразеше, но работата му ги изискваше. Млад баща с прощално писмо, останал с половин лице след изстрела; двама пияни тийнейджъри, изхвърчали от летящ автомобил; умопобъркан старец, намерен мъртъв в една канавка. Това беше най-трудната част от живота на шерифа.
Ърл Коуфър беше в истерия и настояваше да разбере кой е убил момчето му. Ози търпеливо му обясни, че в момента не може да обсъжда подробности, но ще се срещне с близките — поредната печална, но неизбежна задача. Убеди Ърл, че не бива да ходи в къщата на Стюарт, защото няма да го пуснат да влезе. Помощник-шерифите очакваха щатските криминалисти, а работата щеше да им отнеме часове. Ози предложи семейството да се събере в къщата на Ърл, където той лично да отиде по-късно сутринта. Бащата виеше по телефона, когато Ози най-накрая успя да сложи край на разговора.
В ареста той попита Тейтъм дали е уведомен помощник-шериф Маршъл Пратър. Тейтъм отговори, че Пратър вече пътува насам. Той беше близък приятел на Стюарт Коуфър още от началното училище в Клантън. Пристигна по джинси и суичър, шокиран от новината. Ози го заведе в кабинета си и двамата се отпуснаха тежко на столовете, щом Тейтъм затвори вратата. Ози го запозна с известните до момента факти, а той не успя да овладее чувствата си. Стискаше зъби по мъжки и криеше очите си, но беше очевидно колко страда.