След дълга и мъчителна пауза Пратър все пак успя да каже:
— Познаваме се от трети клас.
Гласът му затрепери и той сведе глава. Ози погледна към Тейтъм, който отмести очи.
След още една продължителна пауза шерифът попита:
— Какво знаеш за тази жена? Джоузи Гамбъл.
Пратър преглътна с усилие и поклати глава, сякаш да се отърси от емоциите.
— Виждал съм я няколко пъти, но не я познавам. Стю се хвана с нея преди около година. Тя се нанесе при него с децата си. Изглеждаше свястна жена, но не е света вода ненапита. Има доста бурно минало.
— По-точно?
— Лежала е в затвора известно време. За притежание на наркотици, струва ми се. Преживяла е доста перипетии. Със Стю се запознали в някакъв бар, което не е изненада, и си допаднали. Не му харесала идеята двете ѝ деца да се мотаят в дома му, но тя някак успяла да го убеди. Като се замисля, имала е нужда от покрив, а той разполагаше със свободни стаи.
— Какво харесваше в нея?
— Хайде сега, Ози. Тя не изглежда никак зле, лови окото, особено като е с тесни джинси. Познаваш Стю, очите му все шареха, но не се погаждаше с жените.
— А пиенето?
Пратър свали старата си бейзболна шапка и се почеса по главата. Ози се приведе напред и настоя:
— Задавам въпроси, Маршъл, и искам отговори. Не се опитвай да го прикриваш, да играеш игрички и да увърташ. Отговори ми.
— Не знам много, Ози, кълна се. Аз престанах да пия преди три години и вече не стъпвам в кръчма. Да, Стю прекаляваше с пиенето и според мен положението се влошаваше. Два пъти се опитах да му налея ум в главата. Той твърдеше, че всичко е под контрол, но така казват всички пияници. Имам братовчед, който обикаля баровете, и от него знам, че на Стю му се носела славата на побойник. Неприятно ми беше да го чуя. Освен това често играел комар в „Хюис“, долу край езерото.
— Не ти ли хрумна да ми споменеш досега?
— Стига, Ози, загрижен бях за Сю. Затова поговорих с него. И се канех да го направя отново, кълна се.
— Не ми се кълни. Един от моите хора се е наливал и се е биел по баровете, отгоре на всичко е пребивал приятелката си, но ти не сметна за нужно да ме уведомиш, а?
— Мислех, че знаеш.
— Всички знаехме — намеси се Тейтъм.
— Моля? — сряза го Ози. — Не съм чувал нищо за домашно насилие.
— Има доклад отпреди месец. Тя се обадила на спешния номер през нощта и съобщила, че Стю се е разбеснял. Изпратихме Пъртъл и Маккарвър и те го успокоиха. Видели, че жената е удряна, но тя отказала да подаде жалба.
Ози се вбеси.
— За пръв път чувам и не съм виждал доклада. Какво направихте с него?
Тейтъм погледна към Пратър, но той не вдигна очи. Тейтъм сви рамене, все едно нищо не знае, и каза:
— Нямаше арест, докладът беше само за инцидент. Сигурно се е забутал някъде. Не знам, Ози, нямам нищо общо с това.
— Не се съмнявам, че никой няма нищо общо. Ако се разтърся и разпитам всички ви, надали ще намеря някой замесен.
Пратър го изгледа гневно и попита:
— Да не искаш да кажеш, че Стю сам си е виновен, Ози? Жертвата ли обвиняваш?
Ози се отпусна на стола си и затвори очи.
Дрю се беше сгушил на долното легло, свил колене към брадичката си, завит с тънко одеяло. Вперил беше празен поглед в тъмната стена. От часове не беше обелил нито дума. Кийра седеше в края на леглото и с едната си ръка докосваше стъпалата му, а с другата въртеше дългата си коса между пръстите. Чакаха. От време на време в коридора се чуваха гласове, но после заглъхваха.
През първия час Кийра и Дрю си говореха за очевидните неща — за състоянието на майка им и за невероятната новина, че тя е жива, после и за Стю. Фактът, че той е мъртъв, донесе облекчение и на двамата — страхуваха се от последиците, но не изпитваха угризения. Стю използваше майка им за боксова круша, но и на тях раздаваше плесници и непрекъснато ги заплашваше. Край с този кошмар. Вече нямаше да чуват отвратителните звуци, докато един негодник и пияница пребива майка им.
Килията на ареста не ги смущаваше. Примитивните и нехигиенични условия може би щяха да притеснят някой неопитен арестант, но двете деца бяха виждали и по-лошо. Дрю беше прекарал няколко месеца в изправителен дом в друг щат, а предишната година Кийра беше заключена в килия два дни, уж за собствената ѝ безопасност. Затова арестът беше напълно поносим.