„Още не е дошъл“, отговаря ми долният мошеник.
„Тук пише, че гишето се отваря за посетители в 9.30“.
„Рано или късно все някой ще се появи, надявам се“, ми отвръща оня с ужасяващо безразличие.
Това беше в крайна сметка болница. Аз може би умирах. Някой интересуваше ли се? Не! Изтичаше крайният срок за нещо, от което щях да спечеля доста пари, за да платя сметката на доктора (ако приемем, че нямах предвид нещо повече — да ги почерпя, което бе малко вероятно). Пукаше ли му на някого? Не! До 10.04 часа не се показа никой и когато се втурнах към гишето, онзи откачен дявол ме изгледа високомерно и отсече: „Трябва да си чакате реда!“
Мордекай бе пълен с такива истории — за асансьори, които пълзят съвсем бавно нагоре, докато той чака долу във фоайето; за хора, които обядват от 12 до 3.30 часа и започват четиридневния си уикенд в сряда, точно когато той има нужда да се консултира с тях.
— Не разбирам защо някой си е правил труда да измисля времето, Джордж — казваше той. — От това човек просто би могъл да напише роман за прахосничеството. Ако бих могъл да превърна часовете, които съм принуден да прекарвам в чакане заради удобството на всевъзможни дръзки негодници, във време за писане, аз бих могъл да увелича производителността си с около десет до двайсет процента. А нали разбираш и друго — че въпреки престъпната стиснатост на издателите, това би довело и до съответно увеличаване на доходите ми? Защо се бави тази мизерна сметка?
Замислих се, че би било благородно да му помогна да увеличи доходите си, още повече, че той проявяваше благоразположение да харчи част от тях за мен. Нещо повече, той обичаше да избира първокласни места за обед, а това стопляше сърцето ми. Не, не като това тук, драги. Твоят вкус е далеч от добрия и доколкото съм чувал, това би могло да се разбере и от писанията ти.
Ето защо започнах да напрягам могъщия си мозък в търсене на начин да помогна на Мордекай.
Не се сетих веднага за Азазел. Тогава още не бях свикнал с него. В края на краищата един двусантиметров дявол е малко необичаен.
Все пак накрая се запитах дали Азазел не би могъл да направи нещо за увеличаване на времето за писане на някого. Не изглеждаше вероятно и може би само щях да му загубя времето, но какво значи времето за същество от друг свят?
Изпълних необходимата церемония от древни заклинания и песнопения, за да го призова оттам, откъдето идваше, и Азазел се появи заспал. Мъничките му очички бяха затворени, той издаваше неприятни звуци — нещо като сумтене, което ту се засилваше, ту затихваше. Това може би съответстваше на човешкото хъркане.
Не бях наясно какво да правя, за да го събудя, и реших да му капна малко вода върху корема. Той имаше напълно сферичен корем, разбираш ли, сякаш беше погълнал сачма. Нямах ни най-малка представа дали това е естествено за неговия свят, но веднъж, когато споменах това, той попита какво означава сачма, а след като му обясних, той ме заплаши, че ще ме избурбулюнка. Не знаех какво означава странната дума, но от тона му разбрах, че ще е нещо неприятно.
Капката вода го събуди и той се вбеси. Каза, че за малко не съм го удавил и навлезе в досадните подробности на правилното събуждане в неговия свят. Разказа нещо за танцуване върху цветни листчета под звуците на нежни музикални инструменти и едва доловими докосвания на божествени танцуващи деви. Отговорих, че в нашия свят ние просто си се пръскаме с градински маркучи, а той направи някои забележки за невежите варвари и накрая се успокои дотолкова, че да ми позволи да му говоря разумно.
Обясних положението, като си мислех, че без много шум той ще каже няколко неразбираеми думи и с това ще се свърши.
Нищо подобно. Вместо това Азазел стана сериозен и каза:
— Ей, ти искаш от мен да се намеся в законите на вероятностите?
Бях доволен, че схваща положението.
— Точно така — потвърдих аз.
— Но това не е толкова лесно — угрижи се той.
— Разбира се, че не е — съгласих се аз. — Щях ли да моля теб, ако беше лесно? Ако беше лесно, щях да го свърша сам. Само когато не е лесно, ми се налага да призовавам някой така възвишен като теб.
Неприятно, разбира се, но жизненоважно е да си имаш работа с дявол, който е чувствителен както за ръста си, така и за сачмоподобния си тумбак.
Азазел, изглежда, се почувства поласкан от думите ми:
— Е, не съм казал, че е невъзможно.
— Добре.
— Това ще изисква нагласяне на континуума на вашия свят.
— Точно така. Взе ми думите от устата.
— Това, което трябва да направя, е да въведа няколко пресечни точки във взаимовръзката на континуума на твоя приятел, на оня с крайните срокове. Какво всъщност означава крайни срокове?