Първият поклати глава.
— Лошо — мрачно отбеляза той.
Аз се почувствувах леко обезверен и засрамен. Англичанинът не бива да лъже дори когато го прави машинално.
— Изглежда работата не е толкова проста — продължи първият със същия мрачен глас. — Нужни са ни свидетели. Страхувам се, че вие ще трябва да останете в Ню Йорк по-дълго, отколкото възнамерявахте.
Аз разбрах какво има предвид и отговорих:
— Аз забравих да ви покажа всичките си документи — и протегнах още няколко хартийки, като се убедих, че сред тях се намира банкнота от пет долара.
Когато той ми ги върна, видът му не беше толкова зъл и гласът така зловещ. Чувството ми за вина премина и с цел да закрепя нашето съглашение, поговорихме за работата им.
— Аз мисля, че тези маски ви затрудняват при изпълнение на служебните ви задължения — забелязах аз. — В Англия прочетох за банди маскирани жени.
— Пресата разду нещата — увери ме първият полицай. — В действителност с мъжете имаме къде повече грижи, когато са преоблечени като жени. Хванем ли такъв, бием го през краката!
— Освен това жените сме в състояние да познаем и през маските — намеси се и вторият полицай. — Е, нали разбирате, ръце, крака и всичко останало.
— Важното е всичко останало — разсмя се първият.
— Кажете, истина ли е, че в Англия момичетата не носят маски?
— Да, така е, някои подхванаха тази мода. Но те не са много. Нали знаете, намират се винаги хора, които възприемат новия стил независимо от екстравагантността му.
— Телевизията показва англичанките само в маски.
— Моля ви, това е от уважение към морала на американците — признах аз. — Казано честно, малко от момичетата носят наистина маски.
Вторият полицай се замисли над думите ми.
— Девойки по улиците с открити лица?
Трудно ми беше да разбера одобрява ли, или не. Вероятно и едното, и другото.
— Има депутати, които се опитват да прокарат закон за забрана на маските — продължих да обяснявам аз.
Вторият полицай поклати глава.
— Ама че идея! Приятел, разбираш ли това — маските са най-хубавото нещо. Още някоя и друга година и ще заставя жена си да я носи и вкъщи.
Първият повдигна рамене.
— Ако жените престанат да носят маски, след шест седмици ти ще престанеш да виждаш разликата. Може да се свикне с всичко, но зависи колко хора го правят или не го правят.
Разумно се съгласих с това, казах им довиждане и тръгнах на север от Бродуей (струва ми се, че беше Десето авеню), като ускорих ход, минавайки през Ада. Пребиваването в зоната на радиоактивност винаги разстройва човека. Слава на Бога! Такива места няма в добрата стара Англия. Засега.
Улицата беше почти пуста, въпреки че ме спираха няколко просяци с набраздени лица, сякаш белезите са останали от взрив на водородна бомба. Аз не успях да забележа истински ли са, или направени с грим. Дебела жена протегна умолително дете със сраснали пръсти на краката и ръцете. Помислих си, че то би се родило дефектно независимо от обстоятелствата, а жената само използува страха на хората пред мутациите, предизвикани от бомбите, но въпреки това й дадох пет цента. Заради маската имах усещането, че правя жертва на някакъв африкански идол.
— Да са благословени децата ви. Бог да ги дари с една глава и две очи.
— Благодаря — отговорих и като потреперах, побързах да се махна.
— „…Под маската има толкова гной, обърни главата настрани, това е твоят принцип: дръпни се, дръпни се от таз девица!“ — Това бяха последните строфи на антисексуалната песничка, която пееха някакви религиозни фанатици под кръст, увенчан със знаците на светите феминисти. Те ми напомниха за нашите британски монаси. Отгоре съществуваше пълен хаос от обявления, реклами за продукти, обучение, курсове по бокс, борба, радиоосеменители и други подобни безсмислици.
Аз разглеждах тези истерични призиви с някакво неприятно очарование. Понеже в американската реклама не биваше да се използува женското тяло и лице, буквите бяха носител на еротиката. Например В — гърдеста и дебелокореместа. Или сладострастното О. Но най-добре в Америка сексът се представя чрез маската.
Според един британски антрополог прехвърлянето на сексинтереса от бедрата на гърдите е заел на заем от еволюцията цели пет хиляди години. Докато времето на лицето бе съвсем кратко — някакви си петдесет години. Сравнение между американката и мюсюлманката в случая е неуместно. Втората носи маска, защото се явява собственост на мъжа си, и с това още повече се обвързва. Докато първата се подчинява само на модата и се закрива с цел да създаде около себе си атмосфера на тайнственост и загадъчност.