Но ако се абстрахираме от теорията, истинската причина за тази мода се криеше в антирадиационните костюми от времето на третата световна война, родила борбата в маски, а след това и съвременната женска мода. Отначало това било просто проява на екстравагантност, но скоро маските станали така необходими, както сутиените и червилото.
Неусетно и постепенно мисълта ми се пренесе от маските към това, което се криеше зад тях, и по-точно зад една от предлаганото множество. Ето къде се крие двуличието на тази вещ: никога не си сигурен девойката красотата ли си крие, или уродливостта. Представих си студеното и мило лице, на което страхът се забелязваше само в разширените зеници. Спомних си и за русите гъсти коси, така добре подхождайки на черната атлазена маска.
Тя ме бе поканила точно в 22.00.
Качих се по стълбата в апартамента си, който се намираше недалеч от британското консулство. Асансьорът не работеше отдавна, казваха след отдавнашен взрив, и това бе досадно неудобство във високите нюйоркски сгради. Оказах се недостатъчно съобразителен — нали щях да излизам още един път, — откъснах от куртката си парчето фотолента и го проявих. Количеството радиоактивност, което ме бе пронизало през деня, се оказа в предела на нормата. Аз не чувствувам подобно на другите някаква фобия по отношение на радиоактивността, но не смятам, че трябва да рискувам.
Проснах се на леглото и се отдадох на мисли. Видеото в ъгъла на стаята започна да работи и зрелището на светналия екран ме насочи към тъжните неща за двете велики сили на света. И двете са осакатени, но още могъщи — сакати гиганти, продължаващи да тровят планетата с мечтите си за невъзможно стратегическо равновесие и още по-невъзможна победа над другия.
С раздразнение включих говорилнята. За щастие коментаторът възбудено разправяше за перспективите на рекордни добиви от полетата, засети от самолети. Внимателно изслушах новините докрай, но нямаше нищо интересно за мен. И, разбира се, нито дума за Луната, въпреки че всеки знаеше за стремежа на американци и руснаци да превърнат базите си там в крепости, способни да изпращат към земята ракети, започващи с най-различни букви от азбуката. Аз самият прекрасно знаех, че британското електронно оборудване, което при моето посредничество се разменя за американска пшеница, ще бъде използувано в космическите кораби.
Аз изключих телевизора. Започваше да се стъмва. И отново си представих нежното и изплашено лице под маската.
От мига, в който напуснах Англия, досега не бях се срещал с жена. В Америка е необикновено трудно да се запознаеш с някое момиче. Тук дори дреболия като усмивка може да предизвика вик за помощ. Да не споменавам за постоянно растящото пуританство и… гангстерите, които отучваха жените да излизат вечер от къщи. Е, естествено и маските не са просто измислица на капиталистическата дегенерация, а най-обикновен признак на психическа неувереност. Рускините може да не носят маски, но и те си имат собствени символи на стреса.
Станах, отидох до прозореца и с нетърпение загледах тъмнеещото небе. Скоро над южния хоризонт се появи страшен виолетов облак. Косите ми настръхнаха, но веднага се разсмях. Това не беше радиоактивен облак от дупките на адската бомба, а само преднамерено зарево над центъра за развлечения.
Точно в 22.00 стоях пред вратата на моята непозната приятелка. Електронното устройство попита за името ми. Отговорих отчетливо: Уинстън Тюрнър, и започнах да гадая закодирано ли е то в паметта на механизма. Сигурно беше, защото вратата се отвори. Сърцето ми неволно заби, когато прекрачих прага.
Гостната стая се оказа малка и празна. Мебелировката бе изпълнена в крак с модата и се състоеше от съвременни пневматични детайли. На масата забелязах няколко книги, взех една от тях и тя се оказа за две жени убийци, които водят отчаяна война помежду си.
Телевизорът беше включен и на екрана момиче в зелено и голяма маска плачешком пееше нещо за любов. В дясната си ръка, така и не разбрах какво, тя държеше нещо. Когато забелязах чувственика, каквито в Британия още нямаше, с интерес пъхнах дланта си в отвора край екрана. Въпреки очакването ми усещането не беше подобно на надяната гумена ръкавица, а сякаш девойката от екрана наистина ме държеше за ръката.
Чух зад гърба ми да се отваря врата и побързах да си дръпна ръката от чувственика. Попаднах в ситуация, когато са ме хванали да поглеждам през ключалката.
Девойката стоеше до спалнята си и ми се стори, че трепери. Носеше сива шуба на бели петна и сива бархетна вечерна маска със сиви колелца около устата и очите. Ноктите блестяха от сребърния лак. Аз дори не си представях, че може да отидем някъде.