— Скоро ще се стъмни. Животът на една жена е под заплаха. Мамка му, ще изгубя повече време, ако чакам да ремонтирате фургона и да го докарате.
— Съжалявам — отвърна майсторът, дребен мургав мъж. — Не мога да ви закарам до фургона. Забранено е возенето на пътници в тия въшки. При тегло над двеста фунта се изключват.
— Добре, добре…
— Зная къде е фургонът, чакайте ме.
— Колко?
Майсторът повдигна рамене.
— Те рядко се развалят, но когато се развалят… Може да ме размотава до сутринта.
— До сутринта ли? — Клеманс го сграбчи за рамото. — Вие се шегувате.
— Ако ми счупите ръката, ще изгубим повече време.
— Ще можете ли да го подкарате?
— Имам специален набор от карти за идентификация и пароли. Вървете да си пиете кафето. Ще побързам.
— Можете ли да се оправяте с тези масички за двама? — беше някакъв младок с дрехи като чували.
— Какво рече?
— Поръчахме свещ, а ни сервира аспержи. Разбирате ли, инспекторе, за пръв път каня това момиче, ставам за посмешище.
— Удари с юмрук прозорчето.
Клеманс отиде да позвъни в Управлението по правораздаване в Деспос. Автомат му съобщи, че младши инспектор Киплинг е тръгнал към дома на жертвата. Други новости няма.
— Тя не е жертва — отвърна Клеманс и трясна слушалката.
— Арестувайте тези двамата — каза гърбавото старче, когато Клеманс излезе от кабинката. — Метнаха свещта към моята маса и осраха всичките ми картофи.
Юношата се приближи.
— Ударих по масата, както казахте, и свещта изхвърча.
— Ето ви — рече Клеманс и им даде някакви дребни пари. — Повторете поръчката.
— Ама работата не е в… — започна старчето, но Клеманс се втурна към входа, с периферното зрение бе уловил някаква неясна сянка на пътя.
Когато дотича до шосето, кримфургонът забави ход и спря. Беше празен.
— Заповядайте, сър, седнете — промърмори фургонът.
Клеманс изпълни обреда за идентификация и влезе.
— Къде е майсторът, не тръгна ли с теб?
— Разпознах го. В Деспос ли отиваме?
— Да, ама почакай. А какво означава „разпознах го“?
Багажникът пак се отвори, там имаше два бели буркана.
— Шелдън Клуг няма да ни създава повече неприятности, сър. Току-що го арестувах и го осъдих. Маскиран като служител на ремонтната служба, той се опита да демонтира транспортно средство, което принадлежи на Управлението по правораздаване. Това престъпление, ведно с извършеното убийство, правят присъдата категорична.
Клеманс преглътна слюнката си. Ръцете му трепереха. Ако каже нещо, колата може пак да спре. Явно се е повредила. Когато Даяна бъде в безопасност, кримфургонът А–10 задължително трябва да отиде в работилницата. Но сега му трябва, без него не може да проследи похитителя на Даяна. Затова рече спокойно:
— Браво, отлична работа.
Фаровете осветяваха стръмните скали от двете страни на пътя. Клеманс беше във връзка с Управлението по правораздаване в Деспос, където остави младши инспектор Киплинг. Строго му забрани да споменава за делото Клуг, за да не ги чуе кримфургонът.
— Централната картотека на Управлението идентифицира похитителя по намерените отпечатъци — рапортува Киплинг. Съвсем неочаквано открил в квартирата на Даяна пръстови отпечатъци, които не забелязали нито патрулният андроид, нито роботът ченге. — Това е Джим Отърсън, досега хващан за кокошкарски истории.
— Добре — каза Клеманс. — Може би няма да посегне на Даяна. Ако не е решил точно сега да направи сериозното си престъпление. Кримфургонът улови следата, трябва да го чопнем всеки момент. Върви пеша и фургонът твърди, че Даяна е с него. Съвсем близо сме.
— Успех.
— Благодаря. Край на връзката.
Когато Клеманс и кримфургонът отминаха Деспос, вече беше въпрос на минути. Фургонът без усилия откри следите на похитителя. Дълбока нощ, те са на двайсет и пет мили от Деспос. Колата на Отърсън е на шест мили назад със строшена скоростна кутия. Изоставена на междуселски път четири часа преди фургонът да я открие. Отърсън явно е шарил на зиг-заг из окръга. Нощта след похищението вероятно е прекарал в изоставен склад. Според доклада на кримфургона около пладне престъпникът е напуснал склада и тръгнал към село номер 11. Часове наред двамата с фургона се движеха по следите му. Вече без автомобил, Отърсън и момичето трябваше да са наблизо.
Кримфургонът свърна от пътя и подскачайки, пое по каменисто плато. После направи рязък завой и спря. Отпред бе стръмен склон, осеян с пещери.
— Според мен те са горе — промърмори фургонът и спря двигателя си.
— Добре — отвърна Клеманс. Ако Отърсън е в някоя от пещерите, едва ли ще могат да се промъкнат при него; трябва да се рискува с преговори… — Освети склона — нареди той, — и включи външните говорители.