— Моля, седнете — махна към фотьойла той.
Тя се подчини, без да разкопчава палтото си. Все още беше нервна. Ако носеше чантичка, вероятно щеше да я притиска към коленете си. Като един вид защита.
— Изминах пеша цялото разстояние до тук — каза тя.
— За да си приберете колата? Трябваше да оставите това на съпруга си. Разбрахме се да я вземе сутринта.
— Той е твърде пиян, за да шофира.
— Но утре със сигурност ще бъде окей.
— Утре ще бъде късно. Вие трябва да изчезнете от тук. Още сега. Намирате се в опасност.
— Мислите ли?
— Мъжът ми каза, че пътувате на юг, към междущатската. Ще ви закарам до там.
— По това време? — вдигна вежди Ричър. — Това са поне сто и шейсет километра.
— Двеста — поправи го тя.
— Посред нощ е — поклати глава той.
— Тук не сте в безопасност — настоя жената. — Съпругът ми ми разказа какво е станало. Забъркали сте се с онези Дънкан. Видели сте. Те със сигурност ще го накажат, но ще дойдат и за вас.
— Те? — вдигна вежди Ричър.
— Фамилията Дънкан. Четирима са.
— Как ще го накажат?
— О, не знам. Последния път му забраниха да стъпва тук за цял месец.
— Тук? Имате предвид бара на мотела?
— Това е любимото му място.
— Как така са му забранили?
— Казаха на мистър Винсънт да не му сервира. Той е собственикът.
— А защо собственикът на мотела трябва да се подчинява на тези Дънкан?
— Те имат транспортна фирма. Мистър Винсънт е подписал договор за доставки с тях. Принудили са го. Те така работят. Ако мистър Винсънт не играе по свирката им, някоя доставка със сигурност ще се забави. Друга ще се загуби, а трета ще пристигне със значителни щети. Той ще фалира. И го знае.
— Какво могат да причинят на човек като мен? — пожела да узнае Ричър.
— Те наемат футболисти, направо от колежа. „Корнхъскърс“. Достатъчно добри, за да получат стипендия, но без качества да пробият в Националната лига. Използват ги за телохранители и биячи. Яки типове.
Брет, помисли си Ричър.
— Бързо ще направят връзката и ще разберат къде сте — продължи жената. — Всъщност къде другаде бихте могли да бъдете? Ще ви посетят. Може би вече пътуват насам.
— Откъде?
— Гаражът им е на трийсет километра от тук. А повече от хората им живеят около него.
— С колко футболисти разполагат?
— С десет.
Ричър замълча.
— Споменали сте на мъжа ми, че пътувате за Вирджиния — добави тя.
— Така е — кимна той.
— Там ли живеете?
— Колкото на всяко друго място.
— Трябва да тръгваме! — настоя тя. — Намирате се в голяма опасност!
— Само ако изпратят всичките деветима — поклати глава той.
— Кои деветима? — погледна го с недоумение тя.
— Футболистите.
— Казах ви, че са десет.
— С един от тях вече се запознах. В момента е извън играта. От тази вечер отборът е с един човек по-малко.
— Какво?
— Изпречи се между мен и Сет Дънкан.
— Какво направихте на Сет Дънкан?
— Счупих му носа.
— Мили боже! Защо?
— А защо не?
— Господи! Къде са ключовете от колата?
— Какво ще стане с мисис Дънкан?
— Трябва да тръгваме. Още сега, в тази минута!
— Първо отговорете на въпроса ми.
— Тя също ще бъде наказана. Защото се е обадила на мъжа ми. Била е предупредена да не го прави. Също като него. Забранили са му да я лекува.
— Той е лекар и няма друг избор. Нали е дал клетва?
— Как се казвате?
— Джак Ричър.
— Да тръгваме, мистър Ричър! Още сега!
— Какво ще направят с мисис Дънкан?
— Това не е ваша работа — отсече жената.
На практика мнението й съвпадаше с неговото. Работата му беше да стигне до Вирджиния, а тази жена му предлагаше транспорт за най-трудната част от пътя. Бърз и безплатен превоз. Магистралата И-80 го очакваше на два часа път от тук. Там щеше да хване някой от нощните тирове, които потегляха от паркинга още в ранни зори. Може би дори щеше да закуси в някое денонощно заведение. Бекон с яйца и голяма чаша кафе.
— Какво ще й направят? — повтори той.
— Може би нищо особено.
— Как така „нищо особено“?
— Вероятно ще й дадат някакъв коагулант. Един от чичовците има доста голям запас от лекарства. А може би просто ще й забранят да взема аспирин. Така няма да кърви толкова силно следващия път. Това е всичко. Нищо особено. Няма за какво да се тревожите. Те са женени от десет години. Ако е искала да избяга, спокойно е можела да го направи. Все пак не е затворничка, нали?