Обратна пратка.
Повтори маневрата и с втория, който се стовари върху колегата си. После вдигна капака, скочи от каросерията и се мушна в кабината. Потегли бързо, без да гледа назад.
Четиримата Дънкан все още седяха около масата в кухнята на Джаспър. Това не беше официално заседание, но те се възползваха от обстоятелствата, за да обсъдят дългия списък с предстоящи задачи. Тревожеха се най-вече от извънредната ситуация, възникнала на канадската граница.
— Нашият приятел на юг започва да ни притиска — обяви Джейкъб.
— Няма как да контролираме нещо, което е извън контрол — поклати глава Джонас.
— Опитай се да му го обясниш.
— Ще си получи доставката.
— Кога?
— Когато е възможно.
— Но той плати в аванс.
— Както винаги.
— Много пари.
— Както обикновено.
— Този път е ядосан. Иска действия. Но се случва нещо странно. Когато ми се обади, останах с чувството, че продължава някакъв разговор.
— Какво?
— Явно беше притеснен. Едновременно с това и доста кисел, сякаш не го приемаме на сериозно. Сякаш беше осъществил предварителни, но безплодни контакти. Сякаш сме пренебрегнали предупрежденията. Аз останах с усещането, че е разгърнал на трета страница, докато ние все още сме на първа.
— Май започва да си губи ума.
— Освен ако…
— Освен какво?
— Освен ако не е разговарял веднъж или два пъти с някой от нас.
— Не и с мен — обяви Джонас Дънкан.
— Нито пък с мен — добави Джаспър Дънкан.
— Сигурен ли си?
— Разбира се.
— Питам, защото няма друго обяснение. Да не забравяме, че не бива да обтягаме отношенията си с тоя тип. Той е безкрайно неприятен и доста опасен.
Братята на Джейкъб едновременно повдигнаха рамене. Наближаваха шейсет, яки и обрулени от живота, солидни като пожарни кранове.
— Хич не гледайте мен — обади се Джонас.
— Мен също — побърза да се обади Джаспър.
Само Сет Дънкан мълчеше. Не беше казал нито дума. Синът на Джейкъб.
— Какво не ни казваш, момче? — попита баща му.
Сет бавно вдигна очи от масата. Алуминиевата шина правеше лицето му странно. Баща му и двамата му чичовци го гледаха втренчено.
— Не аз счупих носа на Елинор тази вечер — промълви той.
11
Джаспър Дънкан отвори един от кухненските шкафове и измъкна начената бутилка уиски „Ноб Крийк“. После пъхна пръсти в четири очукани чаши на плота и ги пренесе на масата. Махна тапата на шишето, наля четири щедри дози и ловко плъзна чашите по издрасканото дърво. Част от малък и познат на всички ритуал. Роднините му го изчакаха да седне и отпиха по глътка. Стъклените чаши изтропаха обратно на масата. Четири глухи почуквания, прозвучали необичайно силно в тишината на нощта.
— Започни отначало, синко — въздъхна Джейкъб Дънкан.
— Сам ще се оправя — поклати глава Сет Дънкан.
— Като те слушам, май няма да се оправиш.
— Той е мой клиент.
— Беше, преди време — поправи го Джейкъб. — Но ние сме семейство и вършим всичко заедно. Няма такова нещо като странични сделки.
— Оставяхме пари на масата.
— Няма смисъл да се връщаме към миналото. Ти откри човек, готов да плати по-висока цена за една и съща стока, и всички бяхме доволни. Но наградата носи рискове. Никой не дава пари за нищо. Няма безплатен обяд. Затова казвай какво се случи.
— Закъсняхме с една седмица.
— Нищо подобно. Никога не работим с фиксирани дати.
Сет Дънкан не отговори.
— Какво? — изгледа го Джейкъб Дънкан. — Да не би да си гарантирал датата на доставката?
Сет Дънкан мълчаливо кимна.
— Направил си грешка, синко — поклати глава Джейкъб. — Отлично знаеш, че не можем да си позволим фиксирани дати. Стотици фактори са извън нашия контрол. Например метеорологичната обстановка.
— Използвах най-лошия сценарий.
— Твърде много мислиш. Винаги има нещо по-лошо от най-лошото, бъди сигурен в това. И тъй, какво стана?
— Двама се появиха у дома. Преди три дни. Негови хора. Опасни типове.
— Къде беше Брет?
— Принудих се да му кажа, че ги очаквам.
— А наистина ли ги очакваше?
— Горе-долу.
— Защо не ни каза?
— Защото ще се оправя сам.
— Май не се оправяш много добре, синко. Какво искаха тези хора?
— Казаха, че носят съобщение от шефа си. Бил много недоволен. Казах, че разбирам. Обяснявах, извинявах се. Но те отвърнаха, че това не е достатъчно. Имали заповед да оставят следи. Казах им да не го правят, защото имам бизнес и се срещам с хора. Те обаче държаха на своето и удариха Елинор.