После телефонът иззвъня.
Всъщност иззвъняха два телефона — единият на рецепцията, а другият на една лавица край бара. Съвместяването на пет длъжности едновременно. Мъжът с боядисаната коса не можеше да бъде навсякъде едновременно. Той се обърна и вдигна слушалката:
— Мотел „Аполо Ин“.
Изрече думите гордо и ентусиазирано, сякаш това беше първото обаждане в нощта на откриването на заведението. Послуша няколко секунди, после притисна слушалката в гърдите си и подхвърли:
— Теб търсят, докторе.
Ричър машинално се обърна да потърси с очи доктора зад гърба си. Но нямаше никой.
— Кой е? — изломоти пияницата до него.
— Мисис Дънкан — отвърна барманът.
— Какъв й е проблемът?
— Тече й кръв от носа и не спира.
— Кажи й, че не си ме виждал.
Мъжът предаде съобщението и прекъсна връзката. Пияният се смъкна на стола си и носът му почти опря в ръба на чашата.
— Лекар ли си? — попита Ричър.
— Какво ти пука?
— Мисис Дънкан е твоя пациентка, така ли?
— Технически погледнато — да.
— Но теб не те е грижа за нея, а?
— Ти да не си от Комисията по професионална етика? Тече й само кръв от носа.
— Но не спира. Нещата могат да станат сериозни.
— Тя е на трийсет и три и е здрава като кон. Няма нито хипертония, нито някакви болести на кръвта. Не употребява наркотици. Не виждам причини за безпокойство. — Мъжът отново посегна към чашата си и започна да пие на големи глътки.
— Омъжена ли е? — подхвърли Ричър.
— Да не искаш да кажеш, че бракът причинява кръвотечение от носа?
— Понякога — отвърна Ричър. — Едно време бях военен полицай. Случваше се да ни викат в къщите на семейни двойки. Когато ги бият, жените вземат много аспирин срещу болката. Но аспиринът разрежда кръвта и при следващия удар в носа кръвотечението не може да спре.
Пияният не отговори.
Барманът погледна встрани.
— Какво? — изгледа ги поред Ричър. — Това често ли се случва?
— Само й тече кръв от носа — повтори пияният.
— Май те е страх да се месиш в семейни скандали, а? — подхвърли Ричър.
Мълчание.
— Може би има и други наранявания — добави той. — По-малко видими. Тя ти е пациентка.
Мълчание.
— Кръвотечението от носа не се различава от кръвотечение от други места — продължи Ричър. — Ако не спре, тя ще припадне. Все едно, че е получила рана от нож. Ти нямаше да я оставиш да стои с прорезна рана, нали?
Мълчание.
— Както и да е — въздъхна Ричър. — Това не ми влиза в работата. А и ти не ставаш за нищо. Дори не можеш да шофираш, за да стигнеш при нея. Поне се обади на някой друг.
— Няма друг — изфъфли пияният. — Има един пункт за спешна помощ, но той е на сто километра от тук. Със сигурност няма да изпратят линейка за някакво кървене от носа.
Ричър отпи още една глътка кафе. Пияният не посегна към чашата си.
— Разбира се, че ще ми бъде трудно да шофирам — промърмори той. — Но ако стигна до там, ще бъда окей. Аз съм добър лекар.
— Не мога да си представя как би изглеждал един лош лекар — процеди Ричър.
— Знам какво ти е на теб например — продължи събеседникът му. — Във физически смисъл. Психическия не мога да коментирам…
— Не прекалявай, приятелче — изгледа го намръщено Ричър.
— Иначе какво?
Ричър замълча.
— Нищо и никакво кървене от носа — отново повтори докторът.