— Мога ли да ти дам един съвет?
— Какъв съвет?
— Ти си умен, но съвсем не си гений. Току-що размени една добра тактическа ситуация за нещо много по-лошо. Вътре имаше куп свидетели, които можеха да се намесят, имаше и телефони. Но тук няма нищо подобно. Току-що ти обърна гръб на едно огромно предимство. Аз мога да отделя достатъчно време, за да те наритам, и никой няма да ти помогне.
— Тази вечер никой няма да бъде наритан.
— Съгласен съм. Но при условие, че предадеш едно съобщение на мистър Дънкан.
— Какво съобщение?
— Той бие жена си, а аз искам да му обясня, че не бива да го прави.
— Сигурен съм, че бъркате.
— Видях последиците с очите си. Затова искам да поговоря с него.
— Осъзнайте се, сър. Няма да говорите с никого. Само един от нас ще се върне в ресторанта и това няма да сте вие.
— Харесва ли ти да работиш за тоя тип?
— Не се оплаквам.
— Може би ще започнеш, но по-късно. Някой ми беше казал, че най-близката линейка е на сто километра от тук. Може би ще лежиш цял час на асфалта.
— Качете се в колата и си тръгвайте, сър.
Ричър пъхна ръце в джобовете на шубата си. Трябваше да ги обездвижи и да ги предпази от нови контузии.
— Давам ти последен шанс, Брет — каза той. — Все още можеш да се оттеглиш. Ще бъде жалко да пострадаш заради онзи боклук.
— Трябва да си свърша работата.
Ричър кимна.
— Виж какво, момче — започна той.
Едрият тип машинално се наведе, за да чуе края на изречението. Десният крак на Ричър се стрелна напред, тежкият ботуш потъна в слабините на младежа. Ричър се отдръпна в мига, в който тялото на противника му политна и се завъртя на деветдесет градуса. От устата му излетя сподавен вик, придружен с остатъци от храна. Направи опит да си поеме дъх, но се задави и се закашля.
Вторият ритник попадна в слепоочието. Ричър го нанесе странично, като футболист, който изпълнява воле пред вратата на противника. Краката на бодигарда се отлепиха от асфалта, тялото му се просна по гръб.
Без да вади ръце от джобовете си, Ричър се обърна и тръгна обратно към ресторанта.
6
Купонът във вътрешната зала продължаваше с пълна сила. Лактите вече не бяха на масата. Всичките седем участници се бяха облегнали назад, с изпънати крака, заемайки цялото свободно пространство, сити и доволни. Лицата им бяха леко зачервени от топлината и бирата. Докато чакаха поредния виц, шестима от тях разсеяно слушаха седмия, който се хвалеше нещо. Ричър се насочи към масата, застана зад стола на Дънкан, извади ръцете си от джобовете и ги постави върху раменете му. В салона настъпи мъртва тишина. Ричър леко подръпна раменете на Дънкан. Столът се люшна назад и застана на два крака. После Ричър го пусна и той с трясък зае нормалното си положение. Дънкан успя да се изправи и рязко се завъртя. Равни порции страх и гняв се изписаха на лицето му. Плюс желанието да запази самообладание пред приятелите си. Очите му бързо огледаха салона, но не откриха бодигарда. Това отне част от неговата самоувереност и гняв за сметка на страха.
— Сет Дънкан? — попита Ричър.
Кльощавият не отговори.
— Имам едно съобщение за теб, приятел.
— От кого? — попита Дънкан.
— От Националната асоциация на брачните консултанти.
— Има ли такава асоциация?
— Вероятно.
— Какво е съобщението?
— То е по-скоро въпрос.
— Добре де, да го чуем.
— Въпросът е как ще ти хареса това! — отвърна Ричър и му нанесе силен удар в носа. Адски силен удар. Кокалчетата му смазаха хрущяли и кости, превръщайки ги в кървава пихтия. Дънкан отлетя назад и се просна върху масата. Разнесе се трясък на счупени чаши и чинии, ножовете се пръснаха по пода.
Дънкан не направи опит да се изправи.
Ричър спокойно се обърна и напусна вътрешния салон. Прекоси коридора, мина покрай рецепцията и излезе на паркинга.
Върху ключа, който му беше връчил червенокосият барман — администратор, беше изписана голяма цифра шест. Ричър паркира пред бунгало номер шест, бутна вратата и изведнъж се оказа в миниатюрно копие на централната сграда. Помещението беше кръгло, с изключение на пространството, определено за банята и гардероба. Куполът на тавана излъчваше мека светлина. Леглото беше монтирано на специален извит подиум. Пред заобления фотьойл имаше малка кръгла масичка. Старомодният телевизор с кинескоп беше поставен на друга масичка. Банята беше малка, но удобна, с вана и душ. Гардеробът имаше почти същите размери.