Оказа се, че точно тук нямаше голяма разлика в сравнение с неговото време. Когато решат да се забавляват, хората винаги се събират заедно. И имат нужда от музика, смях, храна и алкохол. Смяната на епохите не оказваше голямо влияние на тези толкова простички и естествени потребности.
— Хайде, ела. — Съни го задърпа към дъното на помещението, където на две нива бяха наредени масички. Барът се намираше на долното ниво. Ала зад плота стоеше не синтетичен робот, а мъж от плът и кръв, който приготвяше напитките и раздаваше някакви купички с храна, която се яде с пръсти. Посетителите се тълпяха отпред, тясно притиснати един до друг.
На второто ниво имаше полукръгла сцена, на която свиреха музикантите. Джейкъб преброи осем души в неописуемо облекло, които държаха инструменти и яростно изтръгваха от тях пронизителни звуци, които изригваха от високи кутии, поставени от двете страни на сцената.
Отпред на малка правоъгълна платформа десетки тела, крака, ръце и глави се тресяха като обезумели в ритъма на музиката. Той се загледа в дрехите и установи, че нямаше определен стандарт. Тесни панталони или шалвари, дълги и къси поли, ярки цветове и чисто черни дрехи. Жените носеха ниски обувки или като Съни бяха с тънки високи токчета отзад. Сигурно трябваше да означава, че искат да бъдат по-високи. Но постигаха и много приятен страничен ефект — краката им изглеждаха страхотно.
Постави висока оценка на непринудения стил и индивидуалния вкус на посетителите. Между неговата епоха и тази в историята на човечеството имаше период, когато на мода са били униформите. Много кратък, помисли си Джейкъб, ала трябва да е бил адски скучен.
Докато стоеше и наблюдаваше танцуващите, сервитьорки в къси полички пъргаво обслужваха гостите на заведението, като ловко балансираха таблите и записваха поръчките, без да спират.
Помисли си, че обслужването беше бавно и неефикасно, но интересно. Много по-лесно бе да натиснеш съответните бутони на таблото за сервиране и след секунди да си получиш поръчката от енергичен дроид. Ала така бе някак по-непринудено.
Без да пуска ръката му, тя го поведе нагоре по извитите стълби и се огледа за свободна маса.
— Забравих, че е събота вечер — извика му в ухото. — По това време тук винаги е истинска лудница.
— Защо?
— Нали всички ходят на среща в събота — засмя се Съни и го успокои. — Не се притеснявай, все ще намерим нещо. — Временно престана да се оглежда и се усмихна. — Как ти се струва дискотеката?
Той вдигна ръка и докосна трите топчета, които се полюляваха на нежните й уши.
— Харесва ми.
— „Мародерите“ са страхотни. Говоря за състава. — Махна с ръка към саксофонист, който изпълняваше сложна солова мелодия. — В момента са на върха.
— На втората платформа — поправи я Джейкъб.
— Не, имах предвид… Няма значение. — Някой я блъсна и тя веднага се възползва от удобната възможност да прегърне Джейкъб през врата. — Всъщност това ни е първата среща.
Без да обръща внимание на околните, той я целуна.
— И как се справям засега?
— Невероятно.
Джейкъб реши, че това означава „добре“ и отново я целуна. Доволната й въздишка предизвика у него верижна реакция.
— Можем да си стоим така цял живот — на свой ред извика право в ухото й. — Никой не ни забелязва.
— Обаче е адски горещо — въздъхна отново Съни. — Можем само да…
— Съни! — Някой я прихвана през кръста, завъртя я и звучно я целуна по устата. — Маце, ама ти си се върнала!
— Марко, ти ли си?
— По-точно това, което е останало от мен. Откакто те няма, направо се поболях. — Прегърна я приятелски през раменете. — Къде се губиш?
— В планината. — Усмихна се, доволна, че го вижда. Беше мършав, естествен и безобиден. Въпреки страстната целувка, още преди години двамата се бяха разбрали да не си развалят хубавото приятелство със секс. — Какво ново в големия свят?
— Притиска ме жестока конкуренция, скъпа. Нали знаеш, при нас действа законът на джунглата. — Погледът му се плъзна зад гърба й и чак тогава забеляза две пронизващи зелени очи, които се опитваха да го изгорят жив. — Ах… Кой е този?
— Джей Ти… — Съни постави ръка на рамото на Джейкъб. — Запознай се с Марко, старо приятелче от покера. Марко, никога недей да играеш с Джей Ти. Истински убиец е.
Марко и сам се бе досетил.
— Приятно ми е… — Обаче не се осмели да подаде ръка, защото държеше на целостта й.
— И на мен. — Джейкъб го изгледа преценяващо. Ако отново си позволеше да целуне Съни, лесно щеше да прекърши мършавия му врат.
— Джей Ти случайно се оказа брат на зет ми, мъжа на Либи.