Краката й бяха притиснати до неговите. Тясно прилепналата рокля я обгръщаше като втора кожа и той си представи как бавно я освобождава от нея. Плавно я завъртя и се наведе да вкуси аромата на голото й рамо. Дори при този шум усещаше как тялото й вибрира от страст. Лениво плъзна устни по нейните.
— Ухаеш невероятно. Като пролет в пустинята — гореща, покрита с диви цветя.
Тя отвърна на целувката и усети как главата й се замая.
— Джей Ти?
— Да?
— Не съм напълно сигурна, ала ми се струва, че могат да ни арестуват за това, което правим.
— Голяма работа. Едно арестуване.
Отвори очи и срещна погледа му.
— Хайде да се прибираме. Изглежда вече не обичам шумните тълпи, колкото преди.
Останаха в града цяла седмица и Съни успя да го заведе на кино, по магазините, в още клубове. Отдаваше смаяното изражение, което не напускаше лицето му, на факта, че досега не бе пътувал на Северозапад. Всеки път, когато излизаха, той се държеше така, като че за пръв път вижда подобни неща. Това й доставяше огромно удоволствие.
А когато оставаха сами и тя тръпнеше в ръцете му, разбра, че за нея нямаше значение къде се намира. Важното бе да са заедно. С всеки изминал миг се влюбваше в него все повече и повече. При това се чувстваше свободна и неописуемо щастлива.
За пръв път се замисли да прекара живота си с определен мъж. Представи си как заедно преминават през годините, не винаги доволни един от друг, но винаги задоволени. Често мислеше и за бъдещия си дом — не за бяла ограда, цветни лехи и двоен гараж, а за деца. Ясно си представяше как всички дружно се карат, шумно се сдобряват и непрекъснато се смеят.
Очакваше, че скоро ще започнат да си говорят за това. И да строят планове.
Джейкъб реши да си позволи тази седмица щастие. Какво бяха няколко дни за вечността. А за него означаваха толкова много. Записваше всичко, което бе възможно да се опише с думи, а останалото запечатваше в паметта си. Нищо не искаше да забрави, нито един прекаран миг.
Непрекъснато се притесняваше как да й обясни заминаването си, и то така, че най-малко да я заболи. Още повече го тревожеше мисълта как ще събере кураж да живее без нея.
Когато решиха да се върнат в хижата, той си каза, че това бе началото на края. Щом трябваше да свърши, а Джейкъб не виждаше алтернатива, нека поне свърши честно. Реши да й каже абсолютно всичко.
— Много се умълча — отбеляза Съни, когато завиха по черния път към къщата.
— Бях се замислил.
— Е, слава Богу, защото от пет часа не сме се карали. Започнах да се тревожа за здравето ти.
— Не искам да се караме.
— Сега вече наистина ме разтревожи. — Усещаше, че нещо се върти в главата му. Нещо, което караше дланите й да се потят върху волана. Ала нарочно продължи бодро. — След няколко минути ще се приберем. Надявам се, че веднъж да те затворя в хижата, да те накарам да цепиш дърва и да започна да те храня с консерви, бързо ще си възстановиш формата за заяждане.
— Съни, трябва да поговорим.
Тя навлажни устните си.
— Добре. — Цялата трепереше от нерви, когато спря колата. — Кога? Преди или след като свалим багажа?
— Сега. — Трябваше да го направи веднага. Взе я за ръката и произнесе първите думи, които му дойдоха на ум. — Толкова много те обичам.
Страхът, който се бе впил в стомаха й, леко я отпусна.
— Ако продължаваш в същия дух, никога няма да се скараме като хората. — Приближи лицето си към неговото и го целуна. В същия миг забеляза, че от комина излиза дим. — Джейкъб, там има някой.
— Моля?
— В къщата. — Входната врата се отвори. — Либи! — Засмя се, отвори предната врата и изскочи навън. — Либи, изкара ми акъла! — Джейкъб я наблюдаваше как прегръща слабичка тъмнокоса жена. — Колко си почерняла!
— На Бора-Бора винаги е слънчево. — Либи звучно разцелува сестра си по двете бузи. — Прибрахме се вчера и тъкмо решихме, че сме се разминали.
— Направих кратка екскурзия до големия свят, за да презаредя батериите.
Смехът на Либи бе весел и непринуден.
— И аз така казах на Кал. Всичките ти учебници са тук. — Внезапно сграбчи сестра си за ръцете. — О, Съни, колко се радвам, че си тук. С нетърпение искам да ти кажа, че… — Замълча, защото някакво движение привлече погледа й. Вдигна глава и видя Джейкъб, който тъкмо излизаше от лендроувъра. Очите им се срещнаха и щастливата й усмивка се стопи. Пръстите й здраво се вкопчиха в ръката на Съни.
— Какво има? О, да. — Съни се обърна и широко се усмихна. — Познай кой ни е на гости. Джейкъб, братът на Кал.