— Прекрасен е, Джей Ти. Нов модел ли е?
— Да. Специално го построих за това пътуване. Направих някои допълнителни приспособления за регулиране на топлината и мобилността.
Ръцете на Кал сами се насочиха към лоста за управление.
— Иска ми се да го вдигна в космоса и да видя на какво е способен.
— Нямам нищо против.
Кал се засмя.
— Ще ни засекат още на първите две хиляди километра и после ще ни изтипосат на корицата на „Нешънъл Инкуайърър“.
— Какво е това?
— Някои неща трябва да видиш с очите си, за да ги разбереш. — Със съжаление се извърна от пулта и от изкушението. Отново започна да разглежда лицето на брат си сантиметър по сантиметър. — Господи, колко се радвам, те виждам отново.
— Как можа да постъпиш така, Кал?
Въздъхна дълбоко и се настани на мястото на пилота.
— Дълга история.
— Прочетох рапорта ти.
Кал го изгледа продължително и сериозно.
— Някои неща не могат да се опишат в един рапорт. Нали сам я видя?
— Да, видях я.
— Обичам я, Джей Ти. Не мога да ти опиша колко я обичам.
В гърдите на Джейкъб припламна искрица съчувствие, ала той го прогони. Сега не беше време да мисли за Съни.
— Мислехме, че си загинал. Почти шест месеца не знаехме, че си жив.
— Съжалявам.
— Наистина ли? — Джейкъб се извърна към предното стъкло и се загледа в снега навън. — Пет месеца и двайсет и три дни, след като те обявиха за безследно изчезнал, корабът ти се разби на около шестдесет километра от базата „Макдауъл“ в Баия. Празен. След това получихме рапорта ти. — Погледът му отново припламна гневно. — А аз трябваше да наблюдавам как мама и татко за втори път преживяват смъртта ти.
— Исках да ви съобщя къде съм. И защо съм тук. Джей Ти, не го направих нарочно. Ти сам си видял скоростната кутия.
— Да, видях я. — Челюстта му се отпусна. — Невероятно е как си останал жив. Изчислих фактора вероятност да си се измъкнал цял и невредим от хиперпространството. Нямаше никакъв шанс. — Джейкъб за пръв път се усмихна. — Но ти винаги си бил адски добър пилот.
— Така е, ала не можеш да въведеш съдбата си в компютър. — През последните месеци много бе мислил за това. — Либи е моето предопределение, Джей Ти. Каквито и изчисления да правиш за следващото хилядолетие, това няма да се промени. Колкото и да те обичам, не мога да я изоставя и да се върна с теб.
Джей Ти мълчаливо го наблюдаваше. Най-неприятното бе, че напълно го разбираше. Само преди няколко седмици щеше да спори с брат си, да му се кара и да крещи. Като нищо беше готов да затвори Кал в някоя кабина и да го върне у дома, без изобщо да го пита какво иска.
— Нима и тя те обича толкова много?
На устните на Кал заигра призрачна усмивка.
— Либи никога не ме е молила да остана. Дори направи всичко възможно, за да ми помогне с подготовката за обратния полет. Искаше да тръгне с мен. Беше готова всичко да изостави.
— Вместо това обаче ти реши да останеш при нея. И ти се отказа от всичко.
— Мислиш ли, че ми беше лесно? — попита Кал. Стана рязко от креслото, изпълнен с гняв и притеснение. — Това беше най-трудното решение в живота ми. По дяволите, нямах избор. Не бях сигурен дали корабът ще издържи обратния път и не можех да рискувам живота й. Бях готов да жертвам своя, но не и нейния. А без нея за мен няма живот.
Колкото и да не искаше, Джейкъб го разбираше много добре.
— Две години работих непрекъснато, докато усъвършенствам процеса на преместване във времето, докато проектирам този кораб и наглася всички уравнения. Не твърдя, че окончателно съм приключил с изследванията, ала постигнах фактор на успеха 88.57 процента. Ела си у дома, Кал, и я вземи със себе си.
Брат му се загледа в предното стъкло. През последната година бе научил много неща. Най-важното от тях бе, че животът е сложно нещо. И че сериозните решения не се вземат лесно.
— Има още нещо, което не си включил в своите изчисления, Джей Ти. Либи е бременна.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Съни нищо не каза. През последните двайсетина минути ту си мислеше, че сестра й е слънчасала, ту че самата тя неусетно се е побъркала.
Двадесет и трети век. Черни дупки. Космически кораби. Потъна в мълчание, след като Либи й разказа за командировката до Марс — Божичко, до Марс! — и как Кал попаднал в неотбелязана на картата черна дупка. Именно тази дупка, поради невероятното съчетание от късмет, неговия талант на пилот и мистериозния пръст на съдбата, го бе изстреляла назад във времето — от средата на двайсет и трети век в пролетта на миналата година.