— Подарък? — Мислеше, че бе прекалено изтощена и нямаше да има сили да се ядосва повече. Оказа се, че се бе подценила. — За какво, по дяволите, намекваш?
— За романтика — отвърна още по-притеснено. — За проява на внимание, комплименти, подаръци.
— Е, това вече е най-голямата глупост, която съм чувала. Романтика ли? Това ли е разбирането за романтика на вашата висша цивилизация? — Отблъсна ръцете му. — Нещастен глупак. Романтиката няма нищо общо с комплиментите и подаръците. Тя се проявява в това, да се грижиш за някого, да споделяш с него своите надежди и мечти. Романтиката означава да бъдеш честен.
— Добре. Ето сега съм напълно честен.
Сведе устни към нейните. Тя се приготви да го отблъсне с ледено презрение. Ала за пръв път устата му не бе нито алчна, нито страстна, а безкрайно нежна. Красотата на чувствата му проникна в нея като лъч светлина. И нейната защитна стена от безразличие се стопи като пролетен сняг.
Погледна очите му. Наистина ли бе забелязала в тях смущение? Каза си, че това няма никакво значение. Не можеше да си позволи отново да се разчувства. Но Джейкъб постави успокояващо ръка на бузата й и леко докосна с устни нейните устни.
Той не знаеше, че нежността може да го остави без сили. Или да изпълни цялото му тяло. Винаги, когато я докосваше, усещаше прилив на сила. Като мощна вълна. А сега усети само топлина, която се разля по тялото му като пълноводна река. Искаше да я сподели с нея, да й покаже колко беше важна за него, сега и завинаги.
— Обичам те — прошепна той.
Съни се опита да разтърси глава, ала Джейкъб започна да го повтаря с тих шепот отново и отново, притиснал устни към нейните.
Вече не беше в състояние да се съпротивлява. Особено когато съзнанието й бе замъглено, а тялото й се потапяше в някаква гъста като сироп тъмнина. Дъхът й трепна, когато се опита да произнесе името му. Той покри треперещите й устни със своите. Внимателно, с безкрайно търпение и нежност.
Времето, помисли си, докато я целуваше. Трябва да вземем от него колкото се може повече. А когато тяхното време свършеше, тя дори нямаше да узнае, че той никога повече нямаше да обича жена така, както бе обичал нея.
Съблече я. Въпреки че пръстите му трепереха, не бързаше. Копче след копче разтваряше блузата й, като притискаше устни към всеки сантиметър от тялото й, който се откриваше пред него. Внимателно я освободи от лекия плат.
Този път не изпитваше страст, а само болезнена, горчиво-сладка нежност.
Съни се размърда и бавно вдигна пуловера към раменете му, докато почувства прохладната кожа. Щом й оставаше само днешният ден, тогава нямаше да мисли за всички предишни и следващи дни. Устните им се докоснаха и двамата почувстваха, че това бе първата им целувка. Първият път, когато правеха любов.
Тя искаше да запомни всичко. Тръпчивия вкус на устните му, тихите, красиви думи, които й шепнеше. Никакви обещания. И не можеше да има обещания. Съществуваше само бездънната зеленина на очите му, в които да се потопи. Да се загуби в невероятната нежност на неговите ръце.
Джейкъб смъкна джинсите й и проследи пътя им с устни надолу по бедрото, към коляното и накрая до глезена й. В полутъмната тиха кабина не съществуваха понятия като ден или нощ. А сърце, което обичаше толкова силно, не можеше да бъде разбито.
Съни му действаше като магия. Постепенно започна да вярва, че двамата завинаги щяха да останат тук, сами сред приглушените звуци на мекото легло, което послушно повтаряше движенията на телата им. Сами, с успокояващото докосване на нейните пръсти по кожата му. Сами, с нейното неповторимо ухание.
Любовта пулсираше във вените му, проникваше в костите му и той изведнъж осъзна, че никога нямаше да се освободи от нея. Това го зарадва. Въпреки разстоянието във времето, тя винаги щеше да е с него.
С копнеж и болка проникна в нея. Съни го прие с безкрайна щедрост. Времето замря, докато се движеха заедно.
Тя се събуди в тъмното и премигна. В първия миг се уплаши. Мястото до нея беше прохладно. Джейкъб си бе отишъл. Със свито от ужас гърло бързо се изправи. Прехапа устни, за да не извика и след това изведнъж се успокои.
Той не си беше отишъл или поне не беше отишъл далече, тъй като тя още бе на кораба, в неговото легло. Сърцето й силно биеше. Отпусна се на възглавницата, за да помисли.