— Да. Каза го като истински учен. — Или дървен философ, допълни наум и занесе чашите на масата. — Смешно е, когато някой, роден през онези години, ги определя като „епоха“. Все едно е било по време на династията Мин.
Джейкъб се подчини на подканващия й жест и седна.
— Времената се менят.
— Да. — Намръщи се, когато забеляза как търка под покривката с пръст. — Казва се маса — напомни му услужливо.
Той се сепна и взе чашата си.
— Дървото е възхитително.
— Това е дъб. Произведение на баща ми. Ето защо под единия й крак винаги има сложено картонче, за да не се люлее. — Забеляза глуповатия му поглед и се засмя. — Татко премина и през дърводелски етап. Ето защо почти всичко тук се клати.
Невероятно. Дъбова дървесина от истинско дърво, направо от гората, и превърната в мебел. Само човек с много висок рейтинг би могъл да си позволи подобен лукс. И дори тогава законът не позволяваше изработването на повече от един предмет. А ето че Джейкъб се намираше в къща, изцяло направена от дърво. Непременно трябваше да вземе образци. Въпреки че нямаше да е лесно, след като Съни не го изпускаше от очи и определено му нямаше доверие. Ала не беше и невъзможно.
Замислено отпи от чая. Изчака и отново отпи.
— „Билково блаженство“, нали?
Тя вдигна своята чаша за поздрав.
— Позна от първия път. Ако ти бях предложила друга марка, рискувах да предизвикам инфаркт в семейството. — Завъртя глава и внимателно го погледна над ръба на чашата. — Това е фирмата на баща ми. И това ли е пропуснал да ти каже Кал?
— Да, нищо не е споменавал. — Джейкъб учудено се загледа в златистата течност. „Билково блаженство на Стоун“, една от най-големите и преуспяващи компании на територията на федерацията. Наистина е била създадена от Уилям Стоун, за когото се разказваха легенди, не по-малко романтични от историите за президентите от деветнадесети век, които до един били родени в дървени къщи.
Не, това вече не е легенда, помисли той и вдиша ароматната пара, а самата действителност.
— Какво все пак ти е разказал Кал?
Джейкъб отново отпи от чая. Копнееше за малко спокойствие. Колкото може по-скоро искаше да си запише новата информация.
— Каза само, че се е отклонил от курса и катастрофирал. Сестра ти се е грижила за него, тъй като бил ранен и двамата се влюбили един в друг. — Спомни си старите резерви към това семейство и остави чашата си. — И решил да остане при нея.
— А ти, както се вижда, не си възхитен. — Със същото рязко движение Съни остави чашата си на масата. Погледите им се срещнаха. Очите и на двамата излъчваха в равна степен неприязън и недоверие. — Затова ли не дойде на сватбата? Защото е решил да се ожени, без да те пита?
Очите му потъмняха от гняв и отново се впиха в нейните.
— Независимо как се отнасям към неговото решение, ако имах възможност, непременно щях да дойда.
— Боже, какво благородство. — Тя се изправи рязко и извади от пазарската чанта кутия бисквити. — Чуй какво ще ти кажа, Хорнблоуър. Брат ти извади голям късмет, като се ожени за сестра ми.
— Не съм толкова сигурен.
— Обаче аз съм. — Съни дръпна ципа на чантата и надникна вътре. — Либи е красива и умна, мила и всеотдайна, жена, напълно лишена от егоизъм. — Размаха бисквитката, която ядеше. — И, ако искаш да знаеш, въпреки че това изобщо не е твоя работа, те са щастливи.
— И в това не съм убеден. Не съм го видял с очите си.
— А кой ти е виновен? Имаше предостатъчно време да дойдеш и да се убедиш, стига наистина да си искал.
Очите му засвяткаха още по-гневно.
— Точно времето беше проблемът. — Стана и заяви решително: — Зная само, че брат ми е взел прибързано решение, което драстично промени живота му. И държа лично да се убедя, че не е направил грешка.
— Държиш лично да се убедиш! — Тя се задави от възмущение и отпи от чая, за да може да продължи. — Не зная как се вземат решения в твоето семейство, приятел, но ние не го правим на специални събрания. Всеки от нас е свободна личност и има право на избор.
Джейкъб обаче не даваше и пет пари за нейното семейство. Интересуваше се от своето.
— Решението на брат ми се отрази на много хора.
— Да, бе. Започвам да си мисля, че като се ожени за Либи, Кал промени хода на световната история. — Отвратена, захвърли кутията с бисквити на кухненския плот. — Щом си бил толкова разтревожен, защо изчака цяла година, а не дойде по-рано?
— Това си е мой проблем.
— Естествено. Както и бракът на сестра ми също е твой проблем. Ти си истински кретен, Хорнблоуър.
— Моля?
— Казах, че си кретен. — Приглади си косата. — Е, когато Кал се върне, поговори си с него. Ала има нещо, което не си включил в сметките си. Кал и Либи се обичат. И са създадени един за друг. А сега, моля да ме извиниш. Имам си работа. Можеш да се омиташ.