Когато изображението се смени, не се виждаше никаква джунгла. Забелязваха се стоманени кули, платформи и сгради, свидетелстващи за конвейерни станции, както и огромен правоъгълник от червени и бели антиграв-шамандури, които да предупреждават въздухоплавателните съдове за зоната, над която се извършват бумерангови дейности. Апаратът беше прикрепен на носа на аерокораб, който кръжеше на десет хиляди стъпки височина.
— Топките са готови — чу се глас, който изреди цяла серия обозначения на времепредели. — Време на завръщане 18.20, плюс-минус четири минути.
— Варт — чу се гласът на Рантар Джард, явно от корабното радио. — Сигналът ви се излъчва в Дергабар-еквивалент. Наблюдава помощник Въркън. Кога приблизително е следващото завръщане?
— Всеки момент, сър; очакваме рематериализация.
Вал гледаше, без да мигне, с вилица в ръка на половината разстояние от устата му. Неочаквано на около хиляда стъпки под обектива на апарата лумнаха серия синкави блясъци, а миг по-късно се разтвориха цял куп червено-бели парашути, изхвърлени от фоторазузнавателните топки, завърнали се от сектор Колгор.
— Добре, пускай — извика корабният капитан.
Отдолу бликнаха двайсетсантиметрови сфери, чиито златисти проводникови мрежи блеснаха на слънчевата светлина. Спуснаха се в компактен грозд на около хиляда стъпки, след което избухнаха и изчезнаха. От земята се издигнаха шест или осем аероколи, за да пресрещнат и приберат спускащите се парашути.
Екранът за момент се изпълни с кубчета, след което отново се появи мургавото лице на Рантар Джард. Той извади лулата от устата си и каза:
— Вероятно ще получим позитив от партидата, която току-що видяхте да пристига. Получаваме един средно от две спускания.
— Изпратете списък с обозначенията на времепределите, които сте получили досега, на Зултран Торв в Компютърния офис — нареди Вал. — Той обработва данните от сектор Есарон. Надяваме се да създадем модел. Ще се срещнем след пет часа. Излитам оттук веднага щом уточним още няколко неща.
След това се свърза със Зултран Торв. Обикновено предпазливият и скептичен математик този път тържествуваше.
— Имаме нещичко, Вал — обяви той. — Грубо казано, съвпада с казаното от доктор Нентров — всеки интервал между обозначенията е миниатюрна, но съвсем точна част от разликата между второстепенното обозначение и обозначението на базисния предел.
— Получи ли обозначението на базисния предел? — попита Вал.
— О, да. Тъкмо това щях да ти кажа. Изчислихме го според обозначенията, които ти ми даде. — Той го издиктува. — А обозначенията, които ти ми даде, са…
Вал изобщо не го слушаше. Беше сбърчил чело от недоумение.
— Но това не е обозначение на Пето ниво — прекъсна го той. — Това е Първо ниво!
— Точно така. Сектор Абзар на Първо ниво.
— Защо, по дяволите, никой не се е сетил за това досега? — възкликна той.
И в същия момент си отговори. На никого не му бе идвало наум за сектор Абзар.
Преди дванайсет хилядолетия цивилизацията на Първо ниво била изтощена. Изчерпали ресурсите на родната планета Марс преди сто хилядолетия, потомците на тези, които прекосили пространството, опустошили и третата планета. Предшествениците на народа на Въркън Вал открили принципа на паравремевото прехвърляне и започнали да експлоатират безброй светове върху други предели на правдоподобност. Народът в сектор Дуарма на Първо ниво, който почти изчезнал от най-обикновен глад, напуснал градовете и изоставил технологиите, изграждайки една селско-фермерска култура, лишена от прогрес, промени, любознателност, конкурентност и амбиции, и начин на живот, при който всеки ден бил повторение на вчерашния, а всеки утрешен — повторение на днешния.
Народът на Абзар не постъпил така. Те изчерпали ресурсите си докрай, воювайки ожесточено за последните трохи с ядрени бомби, с пушки, със саби, с лъкове и тояги, докато накрая измрели и оставили след себе си една превърната в пустиня планета, изпъстрена с празни градове, които дори дванайсетте хилядолетия не могли да заличат.