Затова никой от сектор Паравреме не посещаваше сектор Абзар. Там нямаше нищо — освен място да се скриеш.
— Съобщи го на зам-главен Рантар Джард от сектор Колгор в Наркан-еквивалент и на зам-главен Вълтор, сектор Есарон, Новилан-еквивалент — каза Вал. — И не забравяй да отбележиш на съобщението до Вълтор „Спешно на вниманието на заместник Скордран“.
Това му напомни за нещо. Щом приключи със Зултран, той изготви заповед от името на Торта Карф за постоянното повишение на Скордран Кърв и я изпрати. Нещо трябваше да се направи и с Вълтор Тарн. Повишение естествено — да речем, заместник-главен на бюро. Хипномех библиотеката в сектор Дергабар на домашния времепредел — там процедурната педантичност и предпазливост на Вълтор щяха да бъдат предимства, а не недостатъци. Свърза се с адютанта Властор Арф и нареди:
— Искам повече войски от сектори Обслужване и Индустриален. Прегледай всичко и провери откъде какво може да се задели. Не оголвай нито един времепредел, но оформи сила от порядъка на три дивизии. Установи местонахождението на всички големи антигравитационни транспозиционни докове в сектори Търговски и Пътнически и изготви списък на спедиторските и пътническите кораби, които могат да бъдат реквизирани спешно. Предполагаме, че засякохме времепредела, който Организацията използва като база. След като нападнем няколко пункта в близост до еквивалентите на Наркан и Новилан, ще предприемем планетарно почистване.
— Разбрано, господин помощник. Ще направя всичко, което мога, за да сме готови за мащабна операция, без да изтече никаква информация. След нанасяне на първия удар няма да имаме проблеми със сигурността и всичко ще се изясни. Дотогава ще изготвя генерален план и ще подам сигнал на всички наши хора. Нали така?
— Точно така. И за твоя информация, базата не е на пето ниво, а сектор Абзар на Първо.
И посочи обозначението.
Властор Арф се изхили.
— Виж ти! Дори бях забравил, че съществува сектор Абзар. Да съобщя ли на репортерите?
— Да те вземат мътните, не! — почти изрева Вал. И следващия миг го обзе любопитство: — Какви репортери? Какво правят те в Полтерма?
— Главният Торта изпрати тук тази сутрин петдесет-шейсет новинари с нареждане да не им дадем възможност да изпращат материали оттук, но да ги оставим да отразяват набезите, щом започнат. Инструктирани сме да ги снабдим с оръжия, аудио-визуална техника, диктофони и всичко, от което се нуждаят…
Вал се ухили и призна:
— За това никога не бих се сетил. Старата лисица си е стара лисица. Не, нищо не им казвай. Просто ще ги заведем и ще им покажем. А къде са доктор Хедрън Дала и момичето на Салгат Трод?
— В момента спят. Спалня осемнайсет.
Дала и Зингана бяха заспали върху куп копринени възглавници, почти допрели глави; кафявата ръка на Зингана бе обгърнала бялото рамо на Дала. Лицата им излъчваха спокойна красота и двете леко се усмихваха, сякаш сънуваха щастливи сънища. Вал ги гледа известно време, след това подсвирна тихичко няколко пъти. След четвъртия Дала се събуди, седна и побутна Зингана.
— Колко е часът?
— Един без петнайсет — отвърна той.
— Ооо! Току-що заспахме. Адски се уморихме!
— Доста сте се потрудили. Добре ли се чувстваш след наркохипа, Зингана?
— Не беше толкова зле и имах хубав сън. А Дала…, доктор Хедрън искам да кажа…
— Дала — поправи я съпругата на Вал. — Нали помниш какво ти казах?
— Добре, Дала — усмихна се Зингана. — Дала проведе някакво хипнолечение. Вече не се чувствам така зле заради Трод.
— Добре. Виж, Зингана. Сега един човек ще се представи за съветник Салгат в телепредаване. В момента козметиците го подготвят. Ще бъде ли прекалено мъчително за теб да се срещнете и да поговорите?
— Не, нямам нищо против. Мога да му дам ценни съвети. Не забравяйте, че познавах Трод много добре. Бях негова икономка. Срещала съм се с много от хората, с които поддържаше контакти, и те ме познават. Няма ли е по-убедително, ако се появя с вашия човек?
— Разбира се, че ще е. Това ще помогне много! — отвърна въодушевен Вал. — Може би е време да се надигнете, момичета. Предаването е чак в 19.30, но имаме много работа дотогава.
Дала се прозя.
— Това ли значи да си ченге? — отвърна тя, докато се оправяше и дърпаше Зингана за ръцете. — Хайде, Зина. Да се залавяме за работа!
Вал стана от екрана-четец в офиса на Рантар Джард и се разкърши. Почти от един час натискаше бутоните, въртеше селектора и увеличителните лостчета и разглеждаше снимките от секторите Колгор и Наркан, направени с топките-бумеранги, спуснати над пространствения еквивалент на Сорам. Цял комплект от тях, заснети от височина две хиляди стъпки, показваше централния площад на града. Резултатите от плячкосването на крутите виждаха ясно, както и скупчените им като стадо под охрана пленници. Увеличавайки изображението, той разгледа отделни групи от варварите-нашественици — едри мъже с руси или тъмнорижави коси, облечени в широки ризи и увиснали панталони и с полуботуши от необработена телешка кожа. Мнозина бяха нахлупили на главите си шлемове, някои бяха с ризници, всички носеха дълги мечове, а приблизително половината бяха затъкнали пистолети в коланите си или провесили мускети през рамо.