Друг комплект снимки показваше лагерите на търговците-вещери и конвейерни станции. На всяка от тях се виждаше голям изпепелен овал сред джунглата, изгорен по всяка вероятност с високомощни топлинни пушки. Лагерите бяха заобиколени с яки огради от телена мрежа. Във всеки имаше по няколко колиби от метални сглобяеми елементи и вътрешни оградени пространства. От всеки навътре в джунглата бе изсечен път до друг изпепелен кръг, в центъра на един-два от които той забеляза действителните конвейерни куполи. Навсякъде кипеше буйна дейност и Вал завъртя увеличителя, за ди разгледа подробно всяка човешка фигура поотделно малко от мъжете, в което бе убеден, бяха Граждани от Първо ниво. Повечето бяха или проли, или извънвреми, най-малко бяха тъмнокожите с груби черти и черни бради.
— Някои от тези приятелчета приличат на кифтани от Второ ниво — отбеляза той. — Изпрати максимално увеличена индивидуална снимка на всеки поотделно до Дергабар-еквивалент. Получи ли всички данни от Зултран Торв?
— Да. Сектор Абзар — отвърна Рантар Джард. — Никога не би ми хрумнало. Чудя се все пак защо използват подобна серийна система. На тяхно място бих разпръснал дейностите си максимално произволно.
— Това е единственото, което са могли да направят — поясни Вал. — Когато пипнем някой от конвейерите, ще намерим в контролния пулт бъркотия от произволни обозначения, а в контролния кабинет ще има нещо като компютърно устройство за избиране на точния времепредел при натискане на бутон или избиране на комбинация, и това би могло да стане единствено чрез установени цифрови серии. А ние се надявахме да установим местонахождението на базата им чрез някой от конвейерите! Дори да дадем наркохип на всички тези от снимките, пак няма да научим обозначението на базовия предел — нито един от тях няма да го знае. Те просто отиват там, където ги отведе конвейерът.
— Вече всичко е изяснено — каза Рантар Джард. — Имам разработен план за нападение. Ако получа разрешението ви, съм готов веднага да го задействам. — Той погледна часовника си. — Предаването за Салгат е свършило в Родния времепредел и след малко ще пуснат презапис в този. Тук ли ще го видите, сър?
Върху телепредавателния екран във всекидневната ни Торта Карф момиче с яркочервена коса танцуваше под звуците на тиха музика на фон от преливащи се цветове. Седналите в полукръг пред него четирима мъже отпиваха от питиетата си и го наблюдаваха разсеяно.
— Скоро би трябвало да има публична реакция — обади се Торта Карф, като погледна часовника си.
— Трябва да призная, че беше убедително — призна неохотно главният интерофисен координатор Зоста Олф. — Бих повярвал, ако не познавах фактите.
— Заснемането на фона на огромните прозорци е много хитро хрумване — добави Ловрант Ролк. — Всяко дете ще познае по ракетната площадка, че е направено в Полицейския терминал. И като добавим Зингана — истински шедьовър!
— Виждал съм я няколко пъти — обади се помощникът по политическите връзки Елбраз Варк. — Очарователна е, нали!
— А и добра актриса — подхвърли Торта Карф. — Не е лесно да играеш себе си.
— И Костран Галт се справи чудесно — вметна Ловрант Ролк. — Беше направо съвършен — изтъкнатият политик, подкрепен от лоялната си любовница, храбро посрещащ позорния край на обществената си кариера.
— Знаете ли, бих могъл да уредя ангажимент на това момиче в някоя от големите театрални компании. След смъртта на Салгат някой ще трябва да се погрижи за нея.
— Много бързо се ориентираш, Елбраз! — измърмори Зоста Олв.
Музиката спря, сякаш отрязана с нож, и крехката девойка с рижа коса изчезна в мозайка от цветове. Когато екранът се избистри, ги гледаше един от говорителите.
— Прекъсваме програмата за важно сензационно съобщение за аферата Салгат — обяви той. — Чуйте какво казва Яндар Яд…
— Мислех, че си успял да прехвърлиш това дрънкало в Полтерма — каза Зоста.