Вал се наведе над рамото на съпругата си и прошепна:
— Трябва да тръгнем веднага.
— Но ракетата ни излита едва след два часа…
Талван Драс бе млъкнал и ги гледаше раздразнено.
— Трябва да мина през Управлението, преди да излетим. Ще спестим време, ако дойдеш с мен.
— О, не, Вал! — Тя го погледна с изумление. — Торта Карф ли се обади?
Тя отмести чинията си и се изправи.
— Ужасно съжалявам, Драс — извини се Вал на домакина. — Току-що ми се обади Торта Карф. Трябва да уточним някои дребни подробности, преди да напусна родия времепредел. Бих искал да приемете нашата благодарност за чудесния обяд.
— Разбира се, Вал. Брогот, би ли повикал… — Той се изкикоти. — Толкова съм свикнал Брогот Залн да е винаги до лакътя ми, че забравих за отсъствието му. Почакайте да извикам някой от прислугата, за да ви поръча кола.
— Не се безпокой, ще вземем въздушно такси — отвърна Вал.
— Но вие просто не можете да се качите на обществено такси! — Чернобрадият благородник изглеждаше потресен от подобно отвратително намерение. — За броени минутки ще ви приготвя кола.
— Съжалявам, Драс, налага се да побързаме. Ще вземем такси на покрива. Довиждане на всички. Съжалявам, че тръгваме по този начин. Ще се видим, като се върнем.
Хедрън Дала наблюдаваше навъсено плъзгащите се под тях зеленикави зъбери на Паравремевата сграда, която се извисяваше над града. Чувстваше се като затворник, когото са хванали на финала на дълго подготвяно бягство.
— Знаех си — промълви тя. — Знаех си, че ще измисли нещо. Просто се опитва да развали нещата между нас, както постъпи и преди двайсет години.
Вал загаси цигарата си, без да каже нищо. Това не бе вярно и тя го знаеше не по-зле от него. Имаше ред други причини за разпадането на предишния им брак, за повечето от които бе допринесла тя. Но това се бе случили преди двайсет години. Този път щеше да е различно, стига да не…
— Наистина, Вал, той никога не ме е харесвал — настоя тя. — Мисля, че те ревнува. Ти ще си неговият наследник, когато се оттегли, и смята, че не ти влияя добре…
— О, глупости, Дала! Главният винаги те е харесвал отвърна Вал. — Ако не беше така, мислиш ли, че щеше да ни кани винаги заедно във фермата си в Сицилия на Пето ниво? Просто работата ни е такава, че никога не свършва. Нещо извън времето постоянно се обърква.
Музиката в таксито утихна. „Паравремева сграда под нас — произнесе тих женски глас. — Коя площадка за кацане, моля?“ Вал се наведе и занатиска бутоните пред себе си. Електронният мозък на таксито изщрака светкавична серия кодове, променяйки главния лъч на Паравремевата сграда с лъча за площадката за кацане на Паравремевата полиция. „Благодаря“, обади се отново гласът. Докато се спускаха, сградата под тях се завъртя като свредел нагоре към тях. Антигравитационното поле се изключи, вратата се плъзна и гласът обяви: „Засега довиждане. Заповядайте пак.“
Прекосиха площадката, влязоха в антигравитационната шахта и се спуснаха надолу. В дъното на един коридор Вал отвори вратата на офиса на Торта Карф и направи път на Дала да влезе.
Разположен зад полукръглото бюро, Торта Карф говореше по записващия телефон, докато двамата приближаваха. Изключи го и махна за поздрав с цигара в ръка.
— Настанявайте се — покани ги той. — Само още един момент.
Включи отново телефона и продължи разговора — нещо свързано с преценка на експедитивността и предаването на докладите и по-малко да се разчита на роботизираните апаратури.
— Разпишете го по мое нареждане и да бъде изпратено до всеки, включително до ниво замшеф на регионален сектор — приключи той, след което затвори и се обърна към тях.
— Съжалявам за това — каза той. — Сядайте, ако обичате. Цигари?
Дала поклати глава и седна на едно от креслата до бюрото. Усети, че се отпуска, изправи гръб и постави ръце в скута си.
— Това няма да попречи на отпуската ти, Вал — каза Торта Карф. — Имам нужда само от малко помощ, преди да се прехвърлиш.
— Трябва да хванем ракетата за Зарабар след час и половина — напомни Дала.
— Не се тревожи за това. Ако я изтървете, нашите полицейски ракети могат да тръгнат един час по-късно и да стигнат преди нея до Зарабар — каза й Торта Карф.
И се обърна към Вал.
— Ето какво е станало — започна той. — Един от полевите ни агенти, командирован като капитан на охраната на „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ в една овощна плантация в западна Северна Америка, сектор Есарон на Трето ниво, е попаднал на голям брой роби, продадени в плантацията от местен търговец на роби. Чул ги да разговарят помежду си на карандански.